В ече е ясно, че въпреки естетстващите критици и синодалните старци филмът "Шифърът на Леонардо" ще се гледа и харесва масово, книгата на Дан Браун ще се чете и преиздава. Също е ясно, че става дума не просто за литература и кино, а за феномен на масовия вкус (и съзнание), настанил се с взлом в ежедневната култура. Затова да го обгледаме спокойно.
С превръщането на филма в летния хит на 2006 г., се очертава едно Да Винчи лято, с което лично аз нямам проблем. Дори някак си е приятно, че в паузите на чалгата много хора ще хвърлят по едно око и на "Джокондата", "Тайната вечеря" и "Мадоната от скалите", може да ги почовърка и мисъл за границите на човешкото и божественото. Заниманията с нематериалното са винаги полезни.
Колкото до религиозния аспект - филмът (преди това книгата) би трябвало да имат по-скоро консолидиращ ефект. Струва ли си да браним изобщо вяра, която може да бъде разклатена от един сръчно сглобен трилър и неговото буквално екранизиране?!
Ако бяха наистина бдителни, православните чиновници следваше да се изправят срещу оттеклата се наскоро откровена протестантска пропаганда "Иисус за деца" - илюстрация за неграмотни от цял свят, снимана през 1950 г. Един филм, отдавна станал самостоятелна, при това доста богата секта. Нашите хора дори го препоръчаха, присъединиха се към пиар кампанията му, която заедно с разпространението, разправят, струвала над 500 000 евро само за България.
Несръчната им сегашна анатема над "Шифърът на Леонардо" (защо не и над книгата?) е отново PR, само че безплатен, перо в световния боксофис на поредния холивудски хит. Ако трябва да сме сериозни, не ордени като Opus Dei (които са католически проблем) заплашват с нещо духовната цялост на българина, а "Орденът на Холивуд", когато бъде оставен без културна алтернатива.
Мистификацията
За нея е отговорен неосъщественият попмузикант и гимназиален учител по испански от Ню Джърси Дан Браун (р. 22 юни 1964). По време на лятната си ваканция на остров Таити през 1994 г. той си четял на плажа книга на Сидни Шелдън, когато му хрумнало, че може да напише същото по-добре. Докато се трудел над първия си трилър "Дигиталната крепост", Браун спокойно издал и четивото за романтични домакини "187-те неща, които трябва да избягваме у мъжа".
За негов късмет и след няколко рутинни трилъра със среден успех попаднал на позабравената книга "Светата кръв и Свещения граал", после в благодарност към труда на английските й автори ще обедини имената им във важния герой Лий Тийбинг (във филма Йън Маккелън), от последвалия четенето роман "Шифърът на Леонардо". Наскоро англичаните опитаха го съдят за плагиатство, но съдът реши, че източниците им ги има в добрите библиотеки.
Останалото е трудолюбив рисърч на Дан Браун в техните сектори с ранни християнски апокрифи и гностична митологетика. Още комбинативен ум относно известни, но силно отдалечени във времето исторически факти около християнската църква (като Никейския събор през 325 г. сл.н.е.). Малко познания по математическа символика на ниво числовия ред на Фибоначи и правилото за златното сечение. И над всичко - инстинкт за моментния бестселърен глад на пазара.
Дан Браун ще стане единственият автор в историята на прочутата класация на "Ню Йорк таймс", чиито всички романи в една и съща седмица са били в листата. Към момента паничката му се измерва със $76,5 млн. годишен доход. Заслужена цена за един добър бизнес проект.
Колкото до литературния стил на Дан Браун, ще кажем само, че в сравнение с него Форсайт и Гришъм са като Маркес и Достоевски. Английският на "Шифъра" е примитивен (basic), подходът - илюстративен, диалогът - дърварски, няма нюанси и атмосфера, всичко е само интрига и разплитането й. Типично плажно четиво. Най-високата оценка за него самият Браун гордо е сложил в челото на сайта си (DanBrown.com), тя е на в. "Вашингтон пост": Unputdownable!...
Успехът на Дан Браун е в дързостта на посегателството му. В едно несигурно време хората са узрели за нови "истини", склонни са да вярват на конспирации. Ако ще им разкриваме тайни - нека това са най-строго пазените (според Браун) - Исус е смъртен, бил е женен за Мария Магдалена, Свещеният граал не е това, което е. Ако ще поставяме нещо под съмнение, решава Браун - нека това са базисните текстове на християнската цивилизация - Новия завет.
По-голям скандал = по-голям интерес = по-голям тираж. Принципът на Браун в "Шифърът на Леонардо" е редуване на факт, после логически издържана догадка около него, представена също като факт и т.н. Признаваме му, че е добър в занаята - чак след като си затворил и последната страница, се плесваш по челото - леле, каква глупост. Но вече си убил няколко часа, отчетен си като поредната тиражна бройка.
Филмът
Холивуд купува веднага правата на "бестселъра на века". Дан Браун прибавя приличните отвсякъде $6 млн. при запазен контрол над филма като изпълнителен продуцент. След това основната грижа на началниците от "Калъмбия пикчърс" (филиал на Sony) е как да не развалят магията, да не подплашат златната кокошка. Простата им сметка показва, че ако само половината, купили си книгата, гледат и филма - снимачният бюджет ($125 млн.) ще бъде покрит. Затова играят на сигурно.
С режисурата е ангажиран гъвкавият професионалист и бивш актьор Рон Хауърд. Той предвидливо дава ролята на главния дешифровчик от книгата Робърт Лангдън не на новия си любимец от "Красив ум" и "Късметлията", но иначе неуправляем Ръсел Кроу, а на Том Ханкс. Години след съвместния им "Аполо 13" Ханкс е хамелеонът на Холивуд, има славата, че може да изиграе всичко, най-скъпият актьор в момента. Ханкс решава ролята на костюмирания учен с нюх на Индиана Джоунс с една и съща гримаса за целия филм, персонажът му е точно толкова плосък, колкото е и в книгата. Може пък и това да е била задачата.
Без усилие на въображението са раздадени и френските роли - Жан Рено е гонещото до дупка, дори по грешна следа, ченге Бизу Фаш, прототипът е Жавер от "Клетниците". Одри Тоту успешно маскира всякакви следи от сексапил и интелект като полицейската криптографка Софи. В отредената й от Браун мисия в тайнството място за мелодрама няма. Нищо че особено към финала зациклилият в гънките на интригата трилър просто плаче за нея.
Най-високо актьорски се представя Пол Бетани като фанатика - албинос Сила. Сър Йън Маккелън замалко да развали сериозността на конструкцията с откритата ирония към героя си, който иначе би трябвало да дърпа най-мрачните конци на конспирацията.
Рон Хауърд със сигурност не е писал режисьорска книга, филмът му е канонично копие на литературното тяло. Имам чувството, че той нарочно лишава трилъра си от съспенс със статични, едри и до кръста планове, в най-екшън моментите. Остава верен не на жанра, а на Дан Браун, от което, както и при книгата, печели формулата на успеха, губи изкуството. Извинявам се за думата.
Резонансът
Усетих го сам в премиерната парижка седмица на "Шифърът на Леонардо", където се случих по друг повод. Огромни черни транспаранти покриваха цели фасади по "Шан-з-Елизе", надписът гласеше "Стани част от феномена", долу със съвсем малки букви беше заглавието на филма с имената Рон Хаурд и Том Ханкс. От сп. "Експрес" разбрах, че само парижките афиши стрували 160 хил. евро.
Научих, че в най-артистичния град се предлагат съвсем делови "Да Винчи" турове, гидът е Дан Браун. Бързият включва Лувъра (отвън), местата на преследванията с колите Smart и плочките на фамозния "нулев" меридиан - е за 25 евро, 162 евро излиза същото, но като целодневна разходка с открит автобус (Paris Vision) и включена закуска.
Срещу нови 55 евро ще ви закарат и до замъка "Вийет", близо до Версай. Във филма там Йън Маккелън презентира с диапозитиви разшифрованите от Браун, споменати в началото Леонардови шедьоври. Оказваха се не образци на изкуството (sic), а ребуси в служба на ордена на Сион. В такива случаи цитирам юношеския си гуру Дюма - Si non e vero, e ben trovatto*. Ако случайно се разчувствате от разкритията - едноседмичен престой в замъка от ХVIII век ще ви излезе 4000 евро.
Влакът под Ламанша Eurostar, партньор на филма, ще ви закара срещу 149 евро за един уикенд в Лондон. Там важните места са църквата на тамплиерите (между "Флийт стрийт" и Темза), вътре Ханкс, Тоту и Рено решиха началния ребус. Следва Уестминстърското абатство, снимано само отвън, вътре строгите англичани така и не пуснали кръстоносците на Холивуд. За капак стаята на Том Ханкс в хотел "Риц" се дава между 670 и 720 евро, в зависимост от екстрите. Сигурно по-скъпата тарифа е, ако не желаете да ви прожектират "Шифърът на Леонардо" по телевизора в стаята. Така или иначе вече само там го няма.
* Ако не е вярно, то добре е измислено (ит.)
Янко Терзиев
#HN1010#
