Н арастващият интерес към колективните инвестиционни схеми в България привлича нови играчи на пазара, показват данните от бранша. Само в близките няколко месеца се очаква да започне предлагането на поне пет нови взаимни фонда.
За последната една седмица две управляващи дружества дадоха заявка за влизане на този сегмент. Пловдивското "Юг маркет фонд мениджмънт" получи одобрение от Комисията за финансов надзор за публичното предлагане на дялове от първия си фонд, а варненската "Варчев мениджинг компани" получи лиценз за извършване на дейност. От компанията съобщиха, че подготвят два фонда - един с балансиран и един с рисков характер, като се очаква излизането им на пазара да започне до около два месеца.
В момента се работи по проспектите, които трябва да бъдат одобрени от Комисията за финансов надзор, добавиха от "Варчев". Скоро трябва да започне публичното предлагане и на първия индексен фонд в България - "Алфа индекс топ 15", управляван от "Алфа асет мениджмънт".
Нови играчи ще са и фондовете на управляващото дружество на бившия замл.-финансов министър Красимир Катев "Аврора кепитъл". Очаква се то да даде поне три варианта на потенциалните си клиенти - балансиран, високорисков и нискорисков. В процес на учредяване е и "Синергон асет мениджънмт", където основен акционер е едноименният холдинг.
Очакванията на специалисти са постепенно да се регистрират все по-малко нови управляващи дружества, тъй като вече почти всички основни финансови групи имат подобни компании в структурата си. По-скоро сега съществуващите компании ще представят нови фондове, с което ще уплътнят фамилиите си от колективни инвестиционни схеми, коментират анализатори.
Едновременно с това възможността за получаване на по-висока доходност от тези инвестиции и високата ликвидност правят взаимните фондове все по-популярни за спестителите в страната и водят до ръст и на парите, които те управляват.
От началото на годината инвеститорите са вложили над 90 млн. лв. в такива схеми и нетните активи им надминаха 170 млн. лв. в края на юли. Към тях трябва да се добавят и продажбите на чуждите фамилни фондове, но за тях не се води точна статистика, като според някои изчисления са за над 60 млн. лв.
В момента на пазара в България се предлагат публично 34 взаимни фонда на български управляващи дружества и поне още толкова на четири чуждестранни. От началото на годината публично предлагане на свои дялове направиха 21 фонда.
Най-активният месец беше март, когато навлязоха осем нови фонда и активите на инвестиционните схеми се повишиха с почти 20 млн. лв. За улеснение на инвеститорите взаимните дялове качват и свои дялове за търговия на фондовата борса, въпреки че не са задължени за това.
Засега средно активите на фондовете се повишават с около 12 млн. лв. на месец, като те идват основно от продажба на дяловете, показва статистиката на пазара. Според анализатори през есента и зимата се очаква засилване на маркетинга на фондовете, което най-вероятно ще доведе до нови парични потоци към тях.
Инвестициите на някои взаимни фондове и на чужди капиталови пазари също ще увеличат интереса към тях, смятат специалисти. Според представители на сектора активите към края на годината ще достигнат около 250 млн. лв., като освен продажбата на дялове двигател на увеличението ще е и навлизането на нови играчи и ръстът на инвестициите на самите фондове в различни финансови инструменти.
В България на глава от населението се падат по 22 лв. нетни активи на българските фондове, а общата им сума е 0,4% спрямо брутния вътрешен продукт, показва още статистиката за бранша. За сравнение на един американец се падат по 30 хил. долара активи, а общата сума на активите е 70% от обема на икономиката на САЩ.
Индустрията у нас е далече дори и от страните в Централна и Източна Европа, като в Чехия и Унгария например се падат по над 300 евро на човек. Според специалисти това е най-сериозното доказателство за големия потенциал, който индустрията има у нас.
