В приличащата на пещера пленарна зала на Европейския парламент унгарският депутат Чаба Шандор Табайди изслуша нетърпеливо как негови колеги подкрепиха във вторник отлагането на приемането на Румъния в ЕС заради дискриминацията на страната срещу нейното ромско малцинство. И най-накрая взе думата.
"Не че искам да нарочвам някого, но
ако Франция днес беше поискала да стане член на ЕС, тя нямаше да бъде приета
заради отношението й към малцинствата", каза той.
Във вторник в Европейския парламент тричасовият дебат за корумпираните съдии в България и липсата на права на малцинствата в Румъния очерта разделителните линии между старите членки на ЕС, страхуващи се, че ще загубят работни места и влияние, и изплуващите на повърхността нации от Източна Европа, които гледат на еврочленството си като на голямо предимство в глобализираната икономика, пешеу Моли Мур в анализ, публикуван във в. "Вашингтон пост" в сряда.
В по-голямата част от стара Европа нараства безпокойството дали половинвековният Съюз не избързва с приемането на нови членове. Преди две години десет страни, много от които бивши съветски републики или съветски сателити, се присъединиха към ЕС, като с това държавите членки станаха 25.
Сега на Румъния и България беше обещано членство. На Турция беше обещано, че въпросът за кандидатстването й за членство ще бъде взет под внимание. Хърватия и Сърбия са кандидати за членство, а Украйна изрази желанието си също да се присъедини към Съюза.
Присъединяването на България и Румъния ще разшири границите на Съюза от Атлантическия океан до Черно море и ще увеличи населението му до близо 470 милиона души.
Европейската комисия, органът на изпълнителната власт на ЕС, гласува във вторник да даде на България и Румъния срок до октомври да постигнат напредък в борбата с корупцията, в безопасността на хранителните продукти, в земеделието и в други области или да се изправят пред опасността за отлагане с една година на предвиденото им за януари 2007 г. присъединяване.
Беше отбелязано, че
в България има дълбоко вкоренена корупция в съдебната система, което е позволило на организираната престъпност да се разрасне.
И докато доста от пропуските на България и Румъния да изпълнят европейските стандарти са наистина сериозни, много европейски политици и аналитици казват, че дебатът за отлагането на приемането на двете държави отразява общата позиция на старите държави членки.
Миналата седмица, по време на честването на Деня на Европа, ежегоден празник на ЕС, председателят на Европейския парламент Жозеп Борел призна, че европейските политици са подценили безпокойството на своите съграждани, когато са писали проекта за европейската конституция, отхвърлена миналата година от гласоподавателите във Франция и Холандия.
Той каза, че дебатът не трябва да се съсредоточава върху това как да се "даде тласък на динамиката" на ЕС. "Периодът на размисъл", който последва отхвърлянето на конституцията на референдумите, сега трябва да бъде последван от "период за предложения". Френски депутат неотдавна призова за "пауза" в процеса на приемане на нови членове.
И докато ЕС се разширяваше, Франция беше обхваната от бунтове във френските предградия, където родените във Франция деца на имигранти страдат от безработица, чийто ръст достига 40%. След това протестиращи срещу новия трудов закон младежи изпълваха улиците седмица след седмица, преди той да бъде отменен.
"Франция вече среща затруднения при решаването на проблемите с имиграцията и безработицата",
казва Шантал Берж, 46-годишна домакиня от Централна Франция, изразявайки мнението на много французи. "Мисля, че приемането на България и Румъния може само да влоши ситуацията. Ако отворим границите си за такива страни, притокът на имигранти ще нарасне още повече. И чия работа ще отнемат те? Наистина се притеснявам. Много ми се иска да разбера каква полза ще имаме ние от всичко това", казва Берж.
В старите европейски нации, в това число Франция, Холандия и Белгия, нарастването на расовите напрежения и на проявите на антисемитизъм и ислямофобията съпътстваха нарастването на имигрантското и мюсюлманското население.
Противопоставянето на разширяването на ЕС, често пъти наричано умора от разширяването, е породено много повече от тревогата за икономиката и работните места, отколкото от страховете за загубата на националната идентичност, твърдят много аналитици.
Във Франция и в други държави, основателки на ЕС, много хора чувстват, че Съюзът "излиза извън контрол - извън техния контрол", казва Микаел Емерсон от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел.
Неотдавнашно допитване на общественото мнение, направено по поръчка на ЕС, показа, че държавите, които най-много се противопоставят на разширяването, най-вече от блока на старите членове, са онези същите, които най-много се страхуват от глобализацията.
За сметка на това новите членове гледат на разширяването като на по-голяма възможност за техните страни и Европа като цяло да се съревновават на глобалния пазар.
Тези поведенчески разлики могат да бъда обяснени от европейските статистики, показващи, че между 1997 и 2003 г. новите членове на Съюза са имали икономически растеж средно от 3,75 процента на година, докато в старите 15 членки той е бил 2,2 процента.
В оценката за състоянието на Съюза, направена по повод Деня на Европа, Европейската комисия се обедини около принципното заключение, че
"разширяването е модернизирало облика на ЕС и е било навременен приток на сила срещу внезапната поява на световната сцена на Китай и Индия".
Самир Амад, 29-годишен парижки барман, чийто баща е роден в Алжир, смята, че ефектът от тази модернизация почти не достига до обикновените граждани като него. "Страхувам се, че разширяването е по-положително за големите предприятия и бизнесмени, които се сдобиват с евтина работна ръка, отколкото за обикновените граждани, като нас", казва той.
