"Транспарънси": Корупцията в България - постоянна и висока

Б ългария продължава да е с постоянно и високо ниво на корупция, обобщи Димитър Кюмюрджиев при представянето на световния корупционен барометър на "Транспаранси интернашънъл" (Transparency.org).

Изследването използва десетобалната скала като десятката показва пълната липса на корупция.

Политическите партии у нас са оценени с 4,3 бала. Съдебната ни система и парламента получават по 4,2, следвани от здравеопазването с 4,1 и полицията с 4.

Това са изключително ниски индекси за борба с корупцията, коментира Кюмюрджиев.

От "Транспарънси" посочиха, че индексът за корупция в различните държави се прави от чуждестранни инвеститори и оценители на риска. Средна му стойност в държавите членки на ЕС е 6,5.

У нас се наблюдава силно влошаване на качеството на действие на институциите, като причината за това е чисто политическа и се дължи на интересите на кланово -родовите структури на властта у нас, коментира политологът Огнян Минчев, цитиран от БГНЕС.

"Корупция има навсякъде, но тя е по-скоро начин за отмерване на отклонението от нормите. Уви, у нас корупцията не е отклонение от нормата, а основен начин на функциониране на институциите", смята той.

По думите му проблемът може да се реши или с авторитарна мобилизация на властта, като в случая с Путин, или с демократична модернизация, която ще стане след натиск от европейските институции. Този натиск обаче не трябва да е упражняван чрез спирането на средства към България, а като се санкционират определени властимащи слоеве в българското общество.

Независимият депутат Елеонора Николова, която е член на парламентарната комисията за борба с борба корупция, каза, че важните теми за страната ни изобщо не се обсъждат в Народното събрание, решенията не се взимат от елита на България, а с колегите си от ЕС говорят на различен език.

Ние си знаем действителността по междинния доклад на ЕС, тя е страшна, каза Николова.

Имаше институционална пасивност по отношение на междинния доклад на ЕК, коментира Антоний Гълъбов на дискусията, посветена на борбата с корупцията.

По думите му е било необходимо българските институции ясно да артикулират с кои части на доклада са съгласни, къде смятат, че нещата не са представени в правилна светлина и да кажат на обществото в каква посока ще се развие всичко това до юни, когато трябва да бъде подготвен заключителният доклад.

Гълъбов припомни, че само България и Румъния са подложени на този допълнителен мониторинг, въпреки че са пълноправни членове на ЕС. Макар да беше заявено, че от това няма да последват санкции, натрапчивият послевкус за втора категория отношения ни връща към темата каква е ефективността на управлението на българското членство в ЕС, добави той.

Според представения анализ, около 70% от публикуваните близо 70 материала в медиите по темата, са средни и малки по обем. Акцентът в първите два дни - 5 и 6 февруари, изцяло е поставен върху чисто информационния повод.

Единствената фигура от публичните институции, която реагира на доклада почти веднага е министър Румен Петков и това беше единственото официално говорене по темата три-четири дни след това, коментира социологът.