В търсене на жилище

З а голяма част от европейците намирането на жилище е истински проблем, особено в градовете. Задачата става още по-трудна, когато доходите са скромни, а наемите постоянно се увеличават.

Така се стига до единствения възможен изход - социално жилище.

В Чешката република, например, социалната помощ за жилище е едно от малкото неща, наследени от комунизма.

В Испания обаче също имат остатъци от миналото.

Става дума за гражданските асоциации, които някога в сянка се борели срещу режима на Франко. Днес същите са обединени във влиятелната Федерация на съседите. Битката на тази федерация е да осигури жилище на колкото се може по-голям брой хора в един пренаселен град, какъвто е Барселона.

Заради географското си местоположение градът не може да се разраства. Затова и не е чудно, че много жители на Барселона буквално са експулсирани, прогонени, принудени да напуснат.

Между 1995 и 2000 г. цените на жилищата са скочили с 60%. Тенденцията напоследък е да се строят не по-малко от 4 хил. нови жилища годишно. Там, където действа Федерацията на съседите, има условие 20% от недвижимите имоти да бъдат отделени за социално настаняване.

Федерацията се бори този процент да достигне 40-50 на сто. Идеята е да се използват общински терени. Правителството на Хосе Луис Родригес Сапатеро вече даде обещание да се работи в тази посока.

Във Франция след смъртоносните пожари напоследък в Париж започна опразването на негодни за живеене сгради, обитавани предимно от имигранти.

Правителството иска да изведе хората от твърде старите постройки, макар и това да става принудително. За няколко дни тези хора са приютявани в хотели или гимназии. Истината обаче е, че след това повечето от "изгонените" се оказват отново на улицата.

Да се намери жилище във френската столица е истинско изпитание, особено ако си имигрант без документи. Въпреки ангажираността на общинските власти, социалните жилища са недостатъчни. Условията за получаването им понякога са мистериозни.

Ето какво разказа Миряна, която е в доста неизгодна позиция. Тя има жилище, но какво от това: "Има влага. Дори там, в ъгъла, тече вода... А това е стаята на децата. И тук има влага, мухъл, а електричеството... жиците са навсякъде. "

Миряна разказва, че веднъж жиците са се запалили. За щастие това се случило през деня.

Тя иска да й бъде предложен друг апартамент и подава молби от три години. Не е получила нито едно предложение. Работи на минимална работна заплата. Съпругът й, който е роден и израснал във Франция, отбил е военната си служба там, но въпреки това е поставен наравно с имигрантите без документи, също работи. Общо доходите им на месец са 2 хиляди евро. С тях трябва да гледат и двете си деца.

Пред същата сграда безпомощно стои Рама, която разказва своята история. Тя е първата експулсирана оттук и тази нощ ще спи при съседи: "Имам две деца - на 4 и 7 години. И съм бременна във втория месец. "

Рама е живяла почти пет години нелегално в тази сграда, където е и Миряна. Също като нея е подавала стотици молби да бъде преместена, но без резултат. Отговорът на властите е, че чакащите за жилище са прекалено много. Рама работи и има редовни документи. Но очевидно парите са проблем, защото тя работи за 1200- 1300 евро на месец.

Търсенето на жилище в град като София се усложнява изключително много през септември.

Тогава идват студенти от цялата страна и наемите скачат нагоре. Новите студенти предпочитат да живеят около Студентски град, защото там са повечето учебни заведения и затова наемите в комплексите наоколо - "Дървеница", "Младост", "Изгрев" са най-високи. Появява се и парадоксът на изравняване на цените на наемане в центъра и в крайните квартали.

Практикува се няколко студенти да наемат един сравнително нов и добре поддържан апартамент в някой от тези квартали вместо голям и в окаян вид апартамент в центъра.

Малък брой от студентите имат късмет да попаднат в класацията за студентско общежитие. Повечето обаче предпочитат да не споделят шумните и неуютни стаи на общежитието и за тях започва сагата на намиране на добро и евтино жилище.

Избор на стая не е много удачен, защото това означава хазаин, а в най-добрия случай стаята е на тавана. Поля и Нина вече са минали по този път и са си намерили една гарсониера за 150 евро.

Двете първокурснички са започнали да търсят още от август. Попадали са на какви не оферти. Огледали са поне десет жилища.

Повечето обяви на пръв поглед изглеждали примамливи, но след като се появили на мястото за оглед нещата не изглеждали съвсем както са описани.

Много често под "луксозно обзаведен едностаен апартамент" са откривали боксониера, а обзавеждането се състояло само от две ъглови легла с шкафчета.

Често се явявала и разлика в предварително посочените цени. Цената за едностаен апартамент за 150 евро, впоследствие била с още 200 лева отгоре. Намирането на жилище у нас почти не става без участието на посредник, който взима своята комисионна в размер на половин наем. Отделно на собственика трябва да се предплати.