В четвъртък се събира Европейският съвет, председателстван от германската канцлерка Ангела Меркел. Европейските лидери освен че ще трябва да вземат решения за икономическото развитие на ЕС, ще поставят и началото на едно тримесечие от особена важност за Европа, коментира италианският в. "Кориере дела сера".
След сериозната дезориентация през последните две години ЕС трябва да се замисли за собственото си минало, като си припомни на 25 март 50-годишнината от подписването на Римския договора (документът, с който е създадена Европейската икономическа общност - б.ред.)
Но през тези три месеца преди всичко Европа ще положи основите на своето собствено бъдеще като начертае за Европейския съвет през юни програма, която предвижда до 2008 г. постигането на споразумение за европейската институционална структура.
Така европейските граждани, призовани през юни 2009 г. да се явят пред урните и да изберат депутатите в Европейския парламент, ще знаят за каква точно Европа дават гласа си.
Това особено тежко и изпълнено с препятствия тримесечие ще бъде белязано и от няколко благоприятни обстоятелства. Сега ротационното председателство на ЕС е в ръцете на Германия - най-голямата държава в съюза.
Това е Германия, която е отново в добра икономическа ситуация и отново възвърна доверието в себе си. Това е Германия, която има намерение отново да поеме традиционната си роля на страна, даваща импулс на европейското изграждане, след като години наред стоварваше върху плещите на Европа своите вътрешни трудности. Това е Германия с правителство, начело на което сега стои един влиятелен политик - Ангела Меркел.
Това е държава, възвърнала силите си благодарение на широката управляваща коалиция, която остава единна във външната политика. Това е страна, която сега е начело и на групата на развитите държави Г-8 и следователно от тази позиция може да координира глобалната политическа програма с тази на Европа.
Идните три месеца ще бъдат трудни за Стария континент заради несигурността около президентските избори във Франция и около "европеизма" на Великобритания след като Тони Блеър се оттегли от кормилото на властта.
През този период германското председателство очаква най-голяма подкрепа от Италия - държава, в която сегашният министър-председател, външният министър, министърът на икономиката и други министри са били начело или членове на влиятелни европейски институции.
Освен това Рим и Берлин имат сходни разбирания за бъдещето на Европа. С ролята, възложена на Италия в подготовката на декларацията, която ще бъде приета в Берлин на 25 март, Рим може да даде решителен положителен тласък на европейското бъдеще.
Проблемът е, че италианската вътрешна политика в последните няколко седмици дава на останалите европейски членове само поводи да гледат на Рим с ирония, а не да очакват от него взимането на важни решения на европейската маса.
Но може би най-голямата подкрепа за възвръщането на доверието и за нов подем в европейското изграждане ще бъде оказана днес от голяма държава, която не е член на ЕС - САЩ.
Всички си спомнят за нетолерантността на администрацията на Буш и на американския неоконсерватизъм спрямо ЕС, най-вече през периода между 2001 г. и 2005 г.
Всички все още си спомнят, че тогава онези европейски политици и интелектуалци, които винаги са чувствали ЕС като нещо чуждо, намериха смелостта да го нападнат, прикривайки се зад щита на американските критики.
Тогава те нарекоха Европа "Венера", а САЩ - "Марс". Те разкритикуваха Европа, че настоява за стерилен многостранен подход, заимстван от миналото, при вземането на решения.
Същите хора обявиха, че бъдещето може да бъде осигурено само чрез възможно най-силната проява на едностранчива политика, последствията от която са още по-важни, ако е посветена на висши мисии като "вноса" на доброто, т.е. на ценностите на цивилизования свят, в света на "лошото", простиращо се далеч отвъд тероризма.
Тогава критиците на ЕС го обвиниха, че губи ценно време и започва да става неконкурентноспособен, като се занимава с опасностите за околната среда и промените в климата, докато Америка представя по- оптимистична визия и по-дръзка енергийна политика.
Е, трябва да се признае, че американските критики от този период не винаги бяха неоснователни. Разбира се, че Европа трябва да поеме повече отговорности в областта на отбраната. Ще бъде много голяма грешка и ако Европа развали отношенията си със САЩ и забрави, че именно на тази страна дължи историческото си възстановяване.
Въпреки това Европа днес може да се отърси от някои свои комплекси и от самобичуването, на което обича да се подлага.
В последната година в САЩ започна да се налага, най-вече в редиците на демократите, все повече подкрепата за многостранния политически подход, който има свои привърженици и в администрация на Буш.
По въпросите на енергетиката и околната среда във Вашингтон сега изучават жадно по-напредналата европейска политика, която Европейският съвет на своята среща утре ще се опита да затвърди.
Т.е, действайки по един старомоден на пръв поглед начин, и въпреки някои наглед парализиращи аспекти на този подход, ЕС успява понякога да избегне грешките, които другите вършат, и да играе ръководна роля. Именно тази Европа без комплекси ще бъде партньор от съществено важно значение за САЩ.
Добре ще бъде Ангела Меркел да предложи на срещата на върха ЕС-САЩ, предвидена за 30 април, да бъде поставено начало на ново трансатлантическо икономическо партньорство.
От съществено важно значение за Европа ще бъде тя да модернизира своите институции, което ще й позволи да изпълни по-ефикасно ролята, която й се полага на международната сцена.
За тази цел постигането на съгласие по нов конституционен договор би било от огромно значение. Надяваме се, че Германия ще даде тласък на този процес, и че Италия ще й помогне в тази трудна мисия.
