Е дно от най-ужасните преживявания, с които може да се сблъскаш, е да живееш в очакване на смъртната си присъда.
Дори и тогава, макар и секунда преди последния миг, съществува надежда, че може да те помилват. За жертвите на вируса на HIV обаче помилване няма. Изходът е предопределен и единственият въпрос е кога. Това непрестанно очакване на смъртта вероятно е най-жестокото мъчение.
До момента СПИН епидемията е отнела живота на повече от 30 милиона души.
Според официалната статистика на Световната здравна организация (СЗО) само през 2006 г. жертвите са около три милиона, от които 380 000 са деца.
По света заразените с HIV са приблизително 40 милиона (2.4 милиона деца). През 2006 новозаразени са 4.3 милиона (530 000 деца). 0.6% от населението на Земята са серопозитивни. СЗО предвижда, че СПИН ще остави в бъдеще 18 милиона африканчета сираци.
Ситуацията изглежда неконтролируема. През изминалите няколко седмици обаче светът стана свидетел на три интересни научни открития, които вдъхват надежда.
Вирусът на HIV е смятан за основен, но не и единствен причинител на СПИН. Логично той е основната цел на учените, търсещи ваксина и лечение на болестта. Въпреки това повече от 20 години след откриването му усилията на изследователите остават безрезултатни.
Какво прави HIV толкова трудна мишена
Всеки вирус се състои от генетичен материал, чрез който той се възпроизвежда, и няколко протеина, които обезпечават процеса. Вирусите съществуват само за да се размножават, което правят в клетките на живите организми.
По правило животът тече в посока от ДНК към РНК и протеини. Определен клас вируси, наречени ретро вируси, обаче се развиват "обратно" на живота. HIV е ретро вирус и като всеки друг такъв съхранява информацията си под формата на РНК, което копира в ДНК молекулата на приемната клетка. След като проникне в нея, това става с помощта на един от деветте му протеина (за сравнение, човекът има няколко десетки хиляди протеина).
Процесът на обратна транскрипция (пренос) на информацията от РНК към ДНК е много податлив на грешки. Тези грешки променят генома на вируса и той мутира.
Изумително е, че тези мутации никога не нарушават функционалността му, а само неговата белтъчна обвивка. Това води до огромно разнообразие от външно различни HIV вируси. Понякога няколко различни мутации се размножават в една и съща клетка, което води до допълнителни изменения.
Така HIV съществува в тялото под формата на поредица разновидности, които с времето се променят още. Именно това разнообразие и съпътстващата го промяна са причина за невъзможността на съвременната медицина да излекува серопозитивните.
Дори най-ефективните терапии са специфични за няколко от всичките видове HIV в индивида. И така лечението повлиява само тях.
Веднъж копиран в ДНК на клетка, вирусът изпада в латентно състояние, което може да продължи дълги години. Заразеният индивид не развива СПИН, докато размножаването на вируса не започне.
Някак цинично болестта преминава в активна фаза при активация на имунната система. Веднъж започнал, процесът на репликация се провежда с изключителна скорост и една клетка е способна да произведе няколко милиарда HIV вируса дневно. Огромният им брой обуславя високата скорост на мутация.
Новите вируси напускат клетката приемник, създавайки си обвивка от фосфолипидите, изграждащи клетъчните й стени. Това "скрива" вируса от имунната система и има огромна роля за проникването му. Най-важният вид поразени клетки са CD4 T лимфоцитите, които имат основна роля за поддържаната имунна защита. Именно те "помнят" болестите, т.е. имат антитела за определени заболявания, което създава имунитет.
Заразените с HIV CD4 клетки се разпознават от CD8 лимфоцитите, които ги разрушават. Това, предизвикано от вируса на HIV "братоубийство", е истинската причина за СПИН. Всъщност коварната болест е състояние, при което организмът няма достатъчно CD4 клетки, за да се противопостави на болести, които ни заобикалят през целия ни живот и към които нормално имаме имунитет.
Средната продължителност на живота на индивидите, развили СПИН, е 9 месеца.
През последните няколко седмици обаче три изследователски екипа оповестиха информации за
Сериозни пробиви в борбата с коварната зараза
Първата новина е публикувана в списание Plos Medicine. Тя разкрива, че HIV вирусът е неспособен да зарази новосъздадени от организма CD4 клетки. С други думи, необходимо е време той да се приспособи.
Какво всъщност се случва, не е съвсем ясно, ала е твърде вероятно да се окаже, че организмът може да изгражда временна имунна защита. Подобно явление може да послужи за основа на ваксина и е повод за оптимизъм в научните среди.
Наскоро в научната преса се появи информация, че изследователи от университета в Гранада са наблюдавали изненадваща анти-HIV активност в компоненти на... зехтина. Оказало се, че маслинената киселина блокира действието на ензима, отговорен за освобождаването на вируса от клетката. Според засега непубликуваните резултати приемът на маслинена киселина може да намали разпространението на вируса с 80%.
Несъмнено най-голямата надежда идва от изследване на учени от института по молекулярна клетъчна биология и генетика "Макс Планк", публикувано в списание Science (2007;316:912).
Организмът премахва грешни части от ДНК-то си чрез ензима рекомбиназа, който функционира като молекулна ножица. За съжаление този ензим не разпознава генома на HIV. Именно тук немският екип вижда своя шанс и за пръв път човечеството става свидетел на терапия, която премахва вируса от ДНК молекулата на клетка.
Изследователите успяват да постигнат това, като променят естествената рекомбиназа, така че тя да открива и изрязва "парчето HIV" в оригиналното клетъчно ДНК.
Несъмнено този подход крие много опасности, защото да се влияе на ДНК е твърде, твърде рисковано. Наистина далеч е и евентуално медицинско приложение, но е направена първа крачка в неизследвана засега област, която може би има голям потенциал.
