Политическите изводи все още не са готови, въпреки че текстът от 150 страници трябва да бъде представен след два дни. Акцентът в него е поставен върху забавянето на реформите в съдебната система, което пречи на борбата с организираната престъпност и корупцията. Авторите на доклада смятат също, че някои разпоредби в законите водят до автоцензура сред журналистите.
Отбелязва се отрицателния ефект от честите смени на директорите на Българската национална телевизия (БНТ) и обръща внимание на несигурността при издаването на лицензи.
Българската редакция на Би Би Си публикува интервю с кореспондентката си в Брюксел Оана Лунджеску, която е получила ексклузивен достъп до докладите за България и Румъния:
- Както и всеки друг и този доклад е много дълъг. Той е от 150 страници, тъй като Европейската комисия прави оценка на развитието на България от 1997 г. насам, когато страната за пръв път подаде молба за членство, за да се види какъв напредък е бил отбелязан.
Като цяло моето впечатление е, че докладът за България е по-положителен от този за Румъния. Европейската комисия критикува много остро румънските власти за свободата на печата, корупцията и липсата на прозрачност в приватизацията.
- Какви са критиките по отношение на България?
- Бих казала, че главните са в областта на политическите критерии, които остават много важни до момента, когато България се присъедини към ЕС. Основната критика, която се съдържа в няколко раздела на доклада е, че има много малък напредък, що се отнася до реформата на досъдебната фаза.
Ето и цитат: "Последните съобщения потвърждават, че има сериозни структурни проблеми, що се отнася до независимостта от външен натиск на българските следователи, двоен процес на разследване и твърде усложнени наказателни процедури, значителни забавяния поради връщането на делата за разследване. Това се отразява негативно на способността на България да преследва организираната престъпност и корупцията."
Така, че въпросът за следствието не е чисто технически, а се отразява сериозно върху оценката за способността на България да се бори с корупцията, организираната престъпност и трафика на хора.
В доклада се казва, че страната трябва да положи много по-големи усилия за реформи в тази област, включително с приемане на нов Наказателен кодекс.
Що се отнася до корупцията, тонът е по-малко критичен, отколкото за Румъния. За България се казва, че корупцията се възприема като сериозен проблем, въпреки, че няма съобщения за влошаване на положението. Дори се отбелязва спад на корупцията в митниците, съдебната система и полицията.
От друга страна образованието и здравеопазването се смятат за едни от най-корумпираните сектори на администрацията. В същото време проблемът се споменава на много места в доклада, и то в такива важни глави като "Съдебна система и вътрешни работи", тъй като засяга митническите служители, полицаите, ефикасността на тяхната работа и борбата с организираната престъпност и трафика на хора.
Според доклада властите не са взели мерки за борба по високите етажи на властта, в политическите и бизнессредите. Критикува се липсата на прозрачност в декларирането на лични интереси от избрани политици и финансирането на политически партии и предизборни кампании. Посочва се, че що се отнася до прането на пари, до момента няма успешно завършено дело.
- Какви са другите сериозни критики срещу българските власти?
- В областта на свободата на изразяване, макар, че те не са толкова остри, колкото по отношение на Румъния. Европейската комисия отбелязва факта, че законовата рамка за обида и клевета все още не е променена въпреки предишните критики. Посочва се, че това води до самоцензура.
Що се отнася до електронните медии, в доклада се отбелязва, че все още не е приета дългосрочна стратегия за тяхното развитие и, че България трябва да направи стъпки, за да осигури прозрачни и предвидими мерки за прилагане на предвидената рамка.
Докладът отбелязва отрицателния ефект от честите смени на директорите на Българската национална телевизия (БНТ). Продължава и несигурността при издаването на лицензи.
- Каква е цялостната оценка за представянето на България и перспективите за членството й през 2007 г.?
- Това е анализ, ако искате наречете го рентгенова снимка, на развитието на България в края на преговорите с призив на Европейската комисия към София да продължава прилагането на всички реформи и ангажименти, които е поела.
Все още в този доклад има бели страници, където ще бъдат записани политически изводи и заключения, и то в последния момент и при голяма секретност.
Това, което е ясно още сега обаче е, че ще има предупреждение към България и Румъния, че ако те не продължат реформите с темповете, с които са обещали, тогава членството на всяка от тях може да бъде забавено с една година.
Дали ще има забавяне обаче ще стане ясно в края на 2005 г., когато в докладите по мониторинга ще бъде отбелязано дали някоя от тях изостава с реформите.
