П рез 1997 г. е основан носещият неговото име център, който и днес продължава да издирва скрили се още живи нацисти. Биографичен телевизионен филм за Визентал беше заснет през 1989 г. с Бен Кингсли в главната роля под името "Убийците са между нас - Животът на Симон Визентал" (Murderers among us).
Издаденият на български език роман на Фредерик Форсайт "Досието Одесса", екранизиран под същото заглавие, също има за сюжет разследванията на Визентал. Той се оттегли от активна работа едва преди две години.
Биографите му, журналисти, приятели и врагове са му прикачвали през годините безброй прозвища. Според мотивацията са го наричали:
"неудобен съвременник", "жива легенда", "маниакален търсач на истината", "провокатор на австрийската вътрешна политика", "сътрудник на Гестапо", "персонифицирана юдейска съвест", "Дон Кихот или Джеймс Бонд", "практикуващият философ"... Но най-популярно остава "ловецът на нацисти".
Автор е на много книги, сред които "Аз залових Айхман", "Всеки ден е помен", "А убийците са живи", "Справедливост, а не отмъщение", "Случаят Кристина Яворска" и др., както и на документалния филм "Изкуството да помниш - Симон Визентал" (1995).
Отличаван е с държавни и международни награди В САЩ, Австрия, Полша, Веаликобритания, Израел.
* * *
Симон Визентал бе велик европеец, заяви върховният представител на Европейския съюз за външните отношения и сигурността Хавиер Солана.
Легендарният "ловец на нацисти" не търсеше отмъщение за Холокоста, а справедливост, се казва в декларация на Солана, разпространена в Брюксел.
Симон Визентал бе воин на справедливостта, свободата и мира, се казва в комюнике на Съвета на Европа.
"Без неговата войственост и борба срещу антисемитизма Европа нямаше да успее да излекува раните си и да се помири. Той бе войн на справедливостта, който бе необходим за нашата свобода, мир и стабилност", заяви генералният секретар на Съвета на Европа Тери Дейвис.
Визентал поправяше грешките от войната, заяви бившият полски президент Лех Валенса.
Той бе световната съвест, каза директорът на мемориала на жертвите от Холокоста Яд Вашем Авер Шалев.
Австрийският вестник "Щандард" смята, че заради работата си по преследване на нацистки военнопрестъпници, Визентал е станал "символична фигура" на нашите времена.
Вестникът отбелязва, че трибуналът в Хага за военните престъпления в Югославия и Руанда, както и Международния криминален съд, са част от неговото наследство.
Добросъвестната детективска работа на Визентал е била противопоставяне на идеята за колективната вина на нацизма. Ето защо Австрия има специална причина да му благодари, коментира "Щандард".
Виенският "Ди Пресе" се съгласява с твърдението, че работата на Симон Визентал е била шанс за Австрия, но шанс, който страната не е успяла да оползотвори. Вестникът припомня, че през 70-те години на миналия век тогавашният канцлер Брунo Крaйски критикувал Визентал, заради твърдението му, че някои от министрите в кабинета са бивши нацисти.
Тогава Крaйски пропусна шанса, който Визентал предложи на австрийското общество - да се съсредоточи върху "истинските престъпници", като същевременно позволи на по-маловажните играчи да се изправят сами пред миналото си без да се страхуват за бъдещето си, коментира вестникът.
За парижкия "Либерасион" Симон Визентал е бил "инцидент от историята". Вестникът коментира, че ако международната съдебна система си беше свършила работата, нямаше да има нужда от "домашното предприятие" на Визентал.
Според всекидневника най-голямото му наследство се крие в идеята за личната отговорност. "Нещастията на човечеството не могат да бъдат приписвани на тъмни исторически сили, а винаги трябва да бъдат приписвани - когато е възможно - на конкретни хора, с имена, така че тези хора някой ден да могат да отговарят за престъпленията си", пише "Либерасион".
Чешкият всекидневник "Млада Фронта Днес" си припомня телефонно интервю с Визентал, в което го нарекъл "ловец на нацисти". Тогава Визентал раздразнено отговорил: "Аз не съм ловец на нацисти. Аз съм ловец на правосъдие."
