Като най-възрастния народен представител той бе доайенът, който откри първото заседание на Седмото Велико народно събрание - първият демократичен парламент след промените през 1989 г.
Известен още и като поет, през 2000 г. Йосиф Петров бе удостоен с най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" (първа степен) - за големите му заслуги към България в областта на литературата и по случай 90-ия му рожден ден.
"Бай Йосиф", както го наричаха всички, е роден на 14 май 1909 г. във врачанското село Чирен, припомня Би Ти Ви (bTV.bg).
Освен че бе първият в най-новата политическа история на България, който винаги носеше папионка, в продължение на 30 години той е бил народен учител, една година Хумболтов стипендиант, а три години от живота си е прекарал в лагера на остров Персин край Белене.
Петров е пратен на заточение след унгарските събития през 1956 г. В лагера поетът земеделец съчинява стихове, които помни наизуст до освобождаването си. Едва след това ги написва на хартия и ги заравя в земята. Там престояват 30 години, скрити в буркани.
Сега стиховете са публикувани в книгата му "Вик от каторгата".
През последните години той почти не виждаше, но неговият хъс за живот и чувство за хумор не секваха, пише "24 часа".
Опелото е днес от 14 ч. в църквата "Св. Седмочисленици".
