А ко преживяваше чумата и холерата, средновековният човек би бил много по-здрав от днешните му потомци, твърдят лекари.
Неговата бедна на мазнини и богата на зеленчуци храна, поливана от разредено пиво, е била много по-щадяща за сърцето, отколкото днешните консервирани продукти, смята британският лекар Роджър Хендерсън, цитиран от Би Би Си.
Въпреки че са консумирали повече, селяните от Средновековието са изгаряли калории с по 12-часова работа на ден, установява джипито от Шропшър. Той обаче признава, че живота и на най-заможните сред тях е бил доста тежък.
След като проучил какви са били средновековните ястия от наличните исторически извори, ученият все пак стигнал до извода, че те са много по-здравословни от прочутата "средиземноморска" диета на римляните.
Тя включвала предимно риба, плодове и зехтин, както и червено вино, но богатите често преяждали чудовищно, за разлика от бедните.
Същевременно средностатистическият селянин от Средните векове изяждал средно два самуна хляб на ден, 250 г месо или риба, произволно количество зеленчуци, вкл. боб, ряпа, пащърнак, като всичко било поливано от литър и половина пиво.
Най-важното според специалистите е, че рафинираната захар почти не е присъствала в храната, докато в съвременните хранителни навици на почит е преди всичко "сладкото".
Ако към средновековната диета се добави и невероятното количество физически труд и движение, то хората тогава са били значително по-малко подложени на риск от сърдечно-съдови заболявания и диабет от съвременниците ни.
Днешният човек обаче има поне едно важно предимство за оцеляване, подчертава д-р Хендерсън. Ако в онези дни стигнеш 30 години, значи се справяш много добре, а ако минеш 40-те - си истински дълголетник.
