"Лосерваторе Романо" обяснява, че когато умре папата, никой не вика "Кралят умря, да живее кралят!", защото в католическата църква нещата се правят по различен начин. Вестникът се опасява, че медиите са изпаднали в бяс и всеки ден търсят по нещо ново, за което да пишат.
Няма място за нетърпение, защото всеки ден ще е добър за избора на нов папа, напомня изданието и заключава: "Междувременно ще се молим и чакаме."
В Барселона "Авуи" смята, че конклавът едва ли ще избере папа, който да наложи сериозна промяна в доктрината, защото всички кардинали с право на глас следват малко или много същата линия.
В коментар на изборите в неделя за баски регионален парламент испанският "Периодико" определя резултата като "сладко-горчива победа за националистическата коалиция на баския премиер Хуан Хосе Ибарече" - защото въпреки че е спечелила повече места от всеки друг, не е успяла да събере пълно мнозинство, което той смяташе да приеме като знак за подкрепа на плановете му за автономия на границата с независимост.
"Ел паис" разкрива, че забраненото политическо крило на въоръжената сепаратистка организация ЕТА явно е подкрепило досега непознатата Комунистическа партия на земите на баските, която е излязла четвърта с девет места.
Според датския "Инфармашон" на пръв поглед резултатите от баските избори не са били голяма изненада, но зад тази "очевидна нормалност се крие огромна драма", защото "никъде другаде в Европа няма толкова много политици, които използват бодигардове, и където изборите са толкова отровени".
"Берлинер цайтунг" не смята, че изборите са променили фундаментално положението в баските райони, и изчислява, че управляващата Националистическа партия е запазила относително мнозинство, докато "баските клонове на испанските партии, продължават да представляват само едно малцинство в района.
"Ди велт" също смята, че Ибарече е "големият губещ" от изборите, защото "гласоподавателите са го разбрали дословно и са превърнали изборите в референдум, като са отхвърлили автономният план на премиера, който той е искал да осъществи чрез всенародно допитване".
Във Франция неуточнени "правителствени източници" твърдят, че в понеделник премиерът Жан-Пиер Рафарен и вътрешният министър Доминик дьо Вилпен са стигнали до "ожесточена караница" на работната закуска на кабинета сутринта.
"Монд", който въобще не споменава скандала, пише, че Дьо Вилпен изглежда е закопал премиера в радиоинтервю, излъчено в неделя.
Според цитатите какъвто и да е резултатът от референдума за европейска конституция, "сегашните обществени настроения ще се отразят на вътрешната политика" - което Рафарен разбира като намек, че дните му като премиер са преброени.
Дьо Вилпен просто изразява гледната точка на президента Жак Ширак, смята обаче вестникът.
"Нувел обсерватьор" също вижда сянката на президента в изявлението на вътрешния министър и смята, че Дьо Вилпен мечтае за кабинета на министър-председателя.
Ако на 29 май се потвърдят обществените настроения, Ширак няма да е единствената жертва, защото Европейската конституция също ще се провали, смята обаче изданието.
"Фигаро" разкрива, че министрите си блъскат главите за стратегия, която да обърне продължаващата тенденция на ръст в лагера на противниците на конституцията.
Вестникът обвинява Никола Саркози - конкурент на Ширак за президентския пост, но привърженик на конституцията, - че "се прави на кръшкач" в кампанията за референдума.
Германският "Тагесцайтунг" обаче не вижда паника, ако Франция гласува с "Не", дори напротив - приветства широката и проевропейска природа на френските дебати, защото включват хора от "най-различни социални класи", които обсъждат основните политики и цели на ЕС.
Европейският дневен ред вече не е доминиран от шовинисти и националисти, а от хора, които наистина се застъпват за европейска интеграция, убеден е вестникът.
След като Украйна вече обяви, че иска да постигне споразумение с Москва за изтеглянето на руския черноморски флот от Севастопол, руският "Трибуна" коментира, че ако флотът напусне, изчезва мощен регионален компонент на сигурността.
Според друго руско издание - "Труд", много жители на Крим смятат, че ако флотът си тръгне, натискът на украинците и кримските татари върху почти напълно рускоговорещата общност на полуострова ще се увеличи многократно.
