П равителството одобри нов Гражданско-процесуален кодекс (ГПК). С него ще се преодолеят някои съществени недостатъци на стария текст като обезсмисляне работата на първата инстанция чрез уредба, демотивираща както съда, така и страните, обясняват от кабинета.
Тежестта на делото вече няма да се поема от втората инстанция, както беше досега; няма да се претоварва и касационният съд, който в момента не само не е в състояние да изпълнява конституционните си функции, но сам се превръща в източник на противоречива практика.
Ще се избегне и неефективното изпълнение на съдебните решения, поясни съдията от Върховния касационен съд Борислав Белазелков, който участвал в изготвянето на документа.
Проектът обновява и детайлизира уредбата на съобщенията и призоваването - въвежда се изискване за полагане на максимални усилия за личното призоваване на страната.
Белазелков уточни, че досега действащият ГПК използва "местожителство" като критерий за определяне на местната подсъдност, а сега, съобразявайки новия проект със Закона за физическите лица и семейството, се въвежда критерият "постоянна регистрация".
Новият ГПК предвижда ограничено въззивно производство. Второинстанционният съд не губи характера си на инстанция по същество, но пред него ще са допустими само доказателства за нововъзникнали факти след приключване на съдебното дирене.
Правомощията на въззивната инстанция се запазват. Възможност за връщане на делото ще има само при нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение.
Новата уредба на касационно обжалване е подчинена на изискването да се осигури по-добра възможност на съда да прилага еднакво закона.
Възможността за обжалване на изпълнителните действия е сведена до минимум. Причината за това е фактът, че в държавите, в които принудителното изпълнение е възложено на частни лица, институционалната реформа не довежда до значими положителни резултати, ако паралелно с нея не се реформира и уредбата на принудителното изпълнение.
Всички глоби за неспазване на закона ще бъдат уредени общо. Съдът ще ги определя в зависимост от тежестта на нарушението и имущественото състояние, обясни Белазелков.
Като следствие от приемането на новия ГПК се предвижда ускоряване на производството, приключване на делата в отговарящи на европейските стандарти "разумни срокове", повишаване капацитета на съда, подобряване качеството на съдебните актове и повишаване ефективността на изпълнителния процес.
Документът ще допринесе за "конвертируемост" на съдебните актове, постановявани по граждански и търговски дела, така че да се отговори на критериите за признаване на българските съдебни решения в държавите членки на ЕС, съгласно европейското правото.
Проектът на нов кодекс е изготвен в рамките на туининг-проект по програма ФАР от Министерството на правосъдието и Австрийския център за правна компетентност. Действащият ГПК е приет през 1952 г. и е претърпял близо 50 изменения, като повече от половината са извършени след 1990 г., припомнят от кабинета.
