"10 лв. помощ за лозе, 14 за жито", пише "24 часа". Субсидия от 10 лв. на дка ще получават фермерите от европейската схема за единно плащане на площ, съобщи вчера земеделският министър Нихат Кабил.
За отглеждащите зърнени култури - жито, царевица, слънчоглед и пр., ще има и национално доплащане от около 4 лв. на декар.
За лозя, тютюн, овошки, мери и пасища такова не се предвижда, уточни зам. земеделският министър Бюрхан Абазов.
Така за площите с пшеница например субсидията ще бъде малко над 14 лв./дка, докато за лозе и тютюн - 10 лв.
"Завод за боклука? Само след конкурс!", категоричен е Владимир Кисьов, председател на Столичния общински съвет.
Пред "Труд" той коментира трудния проблем с боклука на столицата: "Най-рационално е да се създаде работна група, която да предложи възможностите за публично-частно партньорство - обществена поръчка, конкурс, търг или др.
Защото има и варианти заводът да се изгради със собствени средства на общината или с финансиране от структурните фондове на ЕС.
Това би поевтинило инвестицията. А правила за публично-частно партньорство има разработени в ЕС, има приети и в България. Това, което се предлага, не отговаря на тези правила."
"Теглим все по-големи заеми за дом", отбелязва още вестника. От началото на 2007 г. българите задлъжняват с все по-големи кредити за покупка на жилище. Това сочат наблюденията на консултантската компания "Кредит център".
За първите два месеца на годината 18% от клиентите на дружеството са теглили заем над 100 000 лв. Растящото търсене на по-големи кредити се обяснява с безспирния ръст на цените на имотите.
"Търсете от шефа парите за болнични", под това заглавие "Стандарт" помества интервю с Димитър Манолов, член на надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Според него у нас има един феномен - сравняваме се непрекъснато с ЕС, което е изключително погрешно. Защото в Евросъюза няма такъв човешки контингент, на който да му се занимава с нископлатена работа.
В България има, но няма кой да го накара да работи. Така опряхме да внасяме работници от чужбина, защото българинът не желае да работи за 100 лв.
