П осещението на президента Махмуд Ахмадинеджад, който утре трябва да пристигне в Багдад, е историческо, защото е първото посещение на ирански президент в Ирак, пише Майкъл Холдън от Ройтерс.
Мнозина смятат, че визитата е показателна за новото влияние на Техеран върху стария му враг.
Иранското влияние върху Багдад значително се засили, след като в резултат на водената от САЩ инвазия бяха свалени отколешният враг на Техеран Саддам Хюсеин и неговата управляваща партия "Баас", в която членуват предимно сунити и срещу която Иран води осемгодишна война през 80-те години на 20-и век.
Не е ясно обаче докъде се простира това влияние. Някои експерти твърдят, че Техеран иска да доминира над съседа си, като се сдобие с политически, икономически и религиозен контрол. Други казват, че Техеран нито се стреми, нито е способен да получи такова влияние.
Доказателствата в подкрепа на едната и другата теза са неубедителни и неясни, отражение на същността на самата иранска политика, която често пъти остава забулена и неясна за нас.
"Иран може да дестабилизира вътрешнополитическата ситуация в Ирак, като предизвиква избухване на насилие, издържа и въоръжава някои милиции, като влияе на иракското правителство", твърди Хасан ал Шимари, председател на малката иракска шиитска партия - "Фадхила".
"Иракската политическа система все още не е достатъчно зряла и това дава възможност на Иран да се меси във вътрешните работи на Ирак".
Според служители от администрацията на Съединените щати Иран упражнява значително влияние върху шиитския духовник Моктада ал Садр, който има много последователи сред бедните шиити и ръководи влиятелната милиция, известна като "Армията на Махди".
Мнозина смятат, че именно Техеран стои зад спирането на огъня, обявено от Садр през август и отново през този месец.
В доклад от 2006 г. на авторитетния лондонски мозъчен тръс "Чатъм хаус" се казва, че днес Техеран има по-голямо влияние върху своя съсед, отколкото Вашингтон, и то не само в правителствените кръгове, но и сред обикновените хора.
Тези изводи се основават на отдавнашните добри връзки между шиитските партии, които доминират в иракското правителството и населения предимно с шиити Иран, където по време на диктатурата на Саддам се намираха централите на влиятелната Върховна ислямска иракска партия и на други шиитски партии.
Според Вали Насър, експерт по Средния Изток в Съвета за международни отношения във Вашингтон, това е дало на Иран значително влияние, особено в населения предимно с шиити Южен Ирак, както и възможност да влияе върху вземането на решения.
"Иран иска да защитава националния си интерес в Ирак, а това е един благосклонен и отстъпчив Ирак, без връщане на баасистите на власт, Ирак, управляван от шиити, готови за бизнес и търговия, податливи на иранското влияние", казва той пред Ройтерс.
Други обаче не са съгласни. "Не виждам никакви признаци, че Иран иска да моделира политически Ирак", казва за Ройтерс Питър Харлинг, базиран в Дамаск анализатор от Международната група за анализиране на кризи.
"Оставаме по-скоро с впечатлението, че Иран се подсигурява двойно, за да може да реагира при всеки сценарий, като по-скоро обяснява, а не налага политиката си към Ирак.
Защо има толкова различни мнения? Д-р Роузмари Холис, старши изследовател в "Чатъм хаус" твърди, че това отчасти се дължи на факта, че самите иранци не водят последователна политика.
Някои кръгове в Техеран искат стабилен Ирак, от който да се облагодетелстват политически и икономически. Други са загрижени повече американските войски да се изтеглят от победения и унизен Ирак.
"Политиката им е противоречива и нееднородна", казва Бакър Мойн, ирански анализатор в Лондон.
Вашингтон обвинява Техеран, че косвено участва във войната в Ирак, като обучава и въоръжава шиитските милиции и особено престъпни елементи от командваната от Садр "Армия на Махди", чрез които Техеран се опитва да отслаби правителството в Багдад.
Иран отрича тези обвинения. Според Насър с посредничеството на Техеран е договорена сделката между Садр, за когото се предполага, че живее повечето време в Иран, и основния му шиитски съперник - Върховния ислямски иракски съвет.
Двете страни са се договорили да не влизат в конфликт помежду си в централните части на богатата на петрол южна провинция Басра.
Все пак дългогодишните отношения не означават, че Иран може да контролира подобни групировки или че те могат да разчитат на подкрепата на Техеран.
Анализатори смятат, че враждата между шиитските полувоенни формирования значи, че Иран трябва да бъде предпазлив, когато работи с тях и това ограничава прякото му влияние върху всяка групировка.
"Иранците винаги допускат тази грешка - мислят, че дългогодишните отношения и правенето на услуги, значи, че хората ще изпълняват заповедите им", казва западен дипломат в Техеран.
Определено има сериозни икономически причини Иран да иска да запази влиянието си, особено в южните части на страната, където се намира голяма част от иракските петролни резерви и където шиитските групировки се борят за власт.
"Освен въоръжавайки милициите с цел да прогонят американците, иранците се втурнаха да помагат и с проекти за развитие", казва Холис от "Чатъм хаус".
Независимо от опасенията на Съединените щати и на много арабски държави от Близкия изток с преобладаващо сунитско население от иранските намерения за Ирак експертите смятат, че има един въпрос, по който Вашингтон и Техеран могат да намерят общ език.
"През всички тези години Иран и Съединените щати подкрепяха едно и също правителство и и едни и същи политици в Ирак", казва Насър. "Те имат много повече взаимни интереси в Ирак, отколкото по всеки друг спорен въпрос в областта".
