Б ранислав Чуп сваля номерата на застаряващото си "Сузуки Балено" и вади нов комплект от багажника.
Той се кани да премине по моста над река Ибар. Живее в Митровица, но сега е на гости при майка си в сръбския анклав в Чаглавица, съвсем близо до Прищина. В този северен регион, населен със сърби, Чуп използва стария си югославски регистрационен номер, който започва с PR (за Pristina), но от другата страна на моста единственият номер, който е безопасно да използва, е този, започващ с KS (за Kosovo), издаден от мисията на ООН за временно управление на региона ЮНМИК (UNMIK, United Nations Interim Administration Mission in Kosovo).
Наскоро двойка британци наели кола в Белград, с която пътували до Косово. Когато задминавали една сватбена процесия, празнуващите албанци изстреляли няколко куршума в колата им.
В Косово е нормално колите да имат двойна регистрация. Също е нормално да се карат коли без никаква регистрация. Изследване в региона на Митровица показа, че около 10% от колите се движат без регистрационни номера. Когато полицейската служба в Косово, управлявана от UNMIK, патрулира, тя дори не спира тези коли за проверка.
Някои хора намират начини да регистрират колите си в чужбина. Следователно е твърде вероятно коли със западноевропейски регистрации да не са на чужденци. Същото важи и за коли с регистрации от Черна гора или Македония. Собственикът на един от най-лъскавите барове в Митровица, Dolce Vita, кара "Астра" комби със софийски номер.
Етнобитови проблеми
Чуп е двоен бежанец - нещо прекалено, дори за размирна Югославия. Роден е в Босна, но семейството му напуска провинцията по време на босненската война. Установява се в Прищина, която също напуска през 1999 г., когато сръбските полиция и армия се оттеглят, и сега живее в Косовска Митровица.
В много случаи албански бежанци от други части на провинцията или от самата Албания се нанасят в апартаментите, изоставени от избягалите сърби. Същото се случва и на север, където албанците са принудени да напуснат, а апартаментите им се заемат от сърби. Наскоро стартира официална програма за обмен на апартаменти, но макар и неформално много случаи са вече разрешени.
Миодраг Миличевич, служител на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, сега базиран в Митровица, живеел в апартамент в централна Прищина. Когато семейството му решава да напусне, албанско семейство се нанася в апартамента.
Беше ужасно да си помисля, че непознат човек спи в леглото на майка ми, каза Миличевич. Преди около две години албански адвокат се свързва с Миличевич по телефона и на отличен сръбски му предлага да купи апартамента. Предлага цена, която Миличевич описва като приемлива. Вероятно беше под пазарната цена, но предвид цялата абсурдна ситуация беше приемлива, каза той.
Хора без имоти за продажба или без роднини, които да им помагат, понякога изпадат в безпомощни ситуации. Около 70 сърби живеят в контейнери в село Угляре, на около 20 минути път пеша от Косово Полйе. Трима-четирима души, обикновено членове на едно семейство, но често и непознати, живеят в белосани товарни контейнери от тези, които обикновено се превозват с ТИР-ове. Площта на един е около 10 кв.м.
На хората, живеещи в четири контейнера, се пада по един душ и една тоалетна. Има и общ контейнер за целия лагер, в който хората могат да готвят, перат или гледат телевизия - най-често едновременно.
Около 200 хил. сърби са напуснали провинцията след няколкото вълни на насилие от 1999 г. насам. Около 1/3 от оставащите между 80 хил. и 130 хил. сърби в Косово живеят в северната част на провинцията. Центърът на тяхната общност е в северната част на разделения град Косовска Митровица, който има население от 10-15 хил. души.
Повечето сърби обаче живеят разпръснати в анклави по цялата територия на провинцията. Техният живот не е лесен: те не само са изложени на атаки от страна на местните албански екстремисти, но и живеят в бедност. В анклавите достъпът до услуги като здравеопазване и образование е проблемен, тъй като местните сърби отказват да изпратят децата си в албански училища и се двоумят, преди да - ако въобще - се обърнат към албански доктори.
Въпреки че цялата провинция страда от сериозен недостиг на електричество, положението е доста по-драматично в сръбските анклави. Това отчасти се дължи на отказа на местните сърби да сътрудничат с властите в Прищина и още повече с плащанията към Косовската електрическа компания. Наредба, приета неотдавна, свърза желанието на определен регион да си плащат сметките за електричество с количеството електричество, което той може да получи.
В сръбските анклави, където не се плаща, тази зима имаше режим на тока, според който един час електричество е последван от един ден без електричество. В северните региони това не е проблем, тъй като те не са част от електропреносната мрежа на Косово, а получават електричество директно от Сърбия.
В анклавите е невъзможно да се гледа телевизия без сателитна чиния, тъй като властите в Косово не позволяват наличието на предаватели за каквито и да било "чужди" телевизионни станции. Косовските сърби имат тяхна собствена телевизия, TV Most, в Звечан. Тя е надлежно регистрирана в Прищина, но не беше избрана да получи национална честота, което би й позволило да достигне не само до северните региони, но и до сръбските анклави в цяло Косово. Единственият начин за жителите на анклавите да получават информация е чрез няколкото местни радиостанции, много от които поддържани от UNMIK.
От печатните медии излиза седмичникът "Йединство", едно от най-старите сръбски издания, което е изцяло финансирано от Белград. Главният редактор и изпълнителен директор на вестника Радослав Йаничиевич обяснява, че "Йединство" е наел директор по разпространението, който знае кога камион, минибус или пътническа кола потегля за някой от анклавите, и изпраща броеве от вестника по шофьора. Въпреки че "Йединство" струва 15 динара (0,2 евро), в анклавите вестникът се разпространява на практика безплатно.
Подобрение или затишие в омразата
Като цяло ситуацията отбелязва подобрение, но единични атаки срещу сърби, сръбска собственост или сръбско културно наследство все още вгорчават живота в анклавите.
Душан Батакович, съветник по косовските въпроси на сръбския президент Борис Тадич, казва, че е разтревожен за способността на независимо Косово да защитава малцинствата.
"В Косово има над 1300 обекта с историческа и културна стойност за сърбите и от 1999 г. насам много манастири, църкви и гробища бяха осквернени, ограбени или опожарени в присъствието на KFOR. Какво можем да очакваме, когато международните сили се оттеглят", казва Батакович.
Животът е по-лесен в северната част, където сърбите живеят в един до голяма степен моноетнически блок. Въпреки че безработицата е доста висока, особено в частния сектор, сръбската държава се опитва да се погрижи за гражданите си, като раздува държавния щат. В малка пощенска станция например има 60 служители, на които се плащат заплати. Освен това Белград плаща допълнителни пари, така наречената косовска добавка, която на практика удвоява заплатите на всички държавни служители.
Косовска Митровица се радва на много активен и разнообразен нощен живот. Западна поп- и рокмузика и турбофолк се смесват по улиците около клубове като Crna Dama, Red Bull или Viva. Оживени барове като Chaplin, Cinema или Soho са пълни с хора, които се забавляват.
Главната улица е всъщност една безкрайна върволица от павилиони, много от които незаконни, предлагащи всичко, което може да се купи с пари. Цените не са ниски, но, както казва един жител на Митровица, местните са по-заможни от хората на много други места в Сърбия, защото не плащат данъци или режийни. Страницата с обяви за покупко-продажби на апартаменти в "Йединство" е пълна с обяви за апартаменти, чиито собственици са напуснали Косово.
Много хора вярват, че ако Косово получи формална независимост, сърбите от анклавите ще напуснат, но Горан Богданович, местният шеф на Демократическата партия и член на сръбската делегация за преговори, смята, че това няма да се случи.
Те не напуснаха през 1999 г., не напуснаха и през 2004 г., защо да напускат сега, казва той.
Според него хората притежават земя и не желаят да изоставят живота, който са си изградили в анклавите. Въпросът със сигурността обаче трябва да бъде разрешен най-напред, добави той.
Статутът на Косово
Косово е протекторат на ООН от лятото на 1999 г. Макар че косовски парламент съществува и функционира, много ключови области (по-голямата част от вътрешните работи, правосъдие и икономика) се управляват от мисията на ООН в Косово UNMIK.
Това струва на организацията много пари и в същото време възпрепятства развитието на провинцията, тъй като потенциалните инвеститори стоят настрана от нестабилните обстоятелства. Затова ООН наново стартира преговори относно статута на Косово, като в същото време индиректно потвърждава, че провинцията все още не е готова да бъде независима, тъй като е покрила много малко от критериите. Преговорният процес започна през януари 2006 г. и се очаква да приключи в края на годината.
Независими анализатори казват, че е вероятно Косово в крайна сметка да получи независимост. Някои обаче като Крис Стивън, коментатор на събитията в Русия и автор на книгата "Денят на страшния съд: Делото срещу Слободан Милошевич", предупреждават, че очакваното вето на Русия в Съвета за сигурност на ООН може да блокира целия процес. Предвид Чечения, която се бори да отхвърли руското управление, Кремъл със сигурност не желае прецедент.
Бившите югославски републики успяха да придобият независимост по-рано, защото югославската конституция им беше предоставила това право. Но Косово никога не е било автономна република, а провинция на Сърбия, като Войводина.
Авторът на репортажа Ищван Секереш е е кореспондент за Югоизточна Европа на унгарското списание "Фидело"
