Но трагичното е, че подигравката идва от собственото ни поведение. Защото купувачите са просто инвеститори и няма да приложат спрямо нас някакъв различен критерий, отколкото при други възможни вложения. Просто навсякъде по света в момента телекомите се харчат евтино.
Въпросът обаче е ние защо продаваме? И защо държим на всяка цена да се отървем от телекома си? Във Франция и Германия местните оператори излязоха на по десетки милиарди долари загуба. Но правителствата нямат намерение да ги продават на безценица. А нашата БТК дори още е на печалба. Монополна наистина, но и във Франция и Германия монополът само формално е разбит.
Ако е толкова важно Милен Велчев да си върже бюджета, а Николай Василев да отчете поне частично изпълнение на плана за приватизация, защо да трябва да харизваме всичко? Не може ли българският народ да си ги събере тия пари и да си купи телекома? И да каже да не се продава? Поне не и сега... Не че телекомът и сега не си е на народа и той няма право да си го задържи... Но "айде" - да го изкупим все пак от правителството. (То кой ли българин приема правителството като свое? И кое ли българско правителство някога е приемало народа като свой?) Но това са само 500 млн. лева. Изгодно откупуване от гаврата...
Но извън емоциите, чисто икономически, в момента не само, че не е изгодно, но е направо потресаващо БТК да се продава. Когато се говори за бизнес неизгода, се има предвид някаква малка загуба или печалба, която е далеч от стремежа на всеки добър собственик. В случая обаче става дума направо за подарък. Не може да продаваш за 250 млн. евро 65% от такива колосални количества кабели, станции и апаратура, каквито има в БТК. В чисто материално изражение те струват по-скъпо. Отделно и компанията все още има солидна печалба от над 100 млн. евро годишно, която няма бързо да намалее с падането на монопола. Монополът на компанията се крепи де факто на нейната инфраструктура и на стабилните връзки с клиентите, а не толкова на законовото му регламентиране. Дори и хипотетичното появяване на конкуренти ще ги направи просто дребни конкуренти, а не някаква кардинална заплаха. Т.е. дори и при не най-оптимален мениджмънт, БТК има още доста светли хоризонти пред себе си.
Отделно трябва да се помисли и за по-добър мениджмънт на държавните предприятия, защото не може вечно да се отърваваме от тях на всяка цена само с аргумента, че държавата е лош стопанин. Очевидно когато се налага да се запази собствеността, трябва да имаме вариант на добро ръководство. Така, както имат "Франс телеком" и "Дойче телеком".
Не е никаква реформа и умело държавническо поведение да приватизираш по този начин. И на мен да ми подарят по подобен начин цял телеком, и аз ще стана инвеститор. Разбира се, на мен не могат да ми го подарят, защото нямам 250 млн. оборотен капитал, за да осъществя сделката. Но принципно ако имах, защо да не го направя... Умелото поведение и успехите в управлението са да намериш и да убедиш добър купувач, който ще плати добре и ще осигури инвестиции. А не да отчиташ точки и милиони на края на годината. То тази година може да се окаже рекордна по приватизация - като продадем на безценица всичко що имаме, но добутаме цифрите с количеството. По тази система може за една година и милиарди долари да съберем. Като продадем и НЕК, АЕЦ-а, магистралите, пристанищата и въздушното пространство, това ще докара доста пари. Ама след това?
Вицепремиерът Василев се държи като уплашено детенце в министерството си. Гледа нещо си там да върви и да не се изложи. Държи се, сякаш е загрижен единствено за собствения си имидж, който ще му трябва след това, като си търси работа в чужбина. Трябва му да изкара един мандат без големи трусове, да отчете колко яки реформи е направил, колко много е приватизирал, и да си го добави в автобиографията (CV). Никакви други полезни последствия не се забелязват от министерстването му.
Доброто управление е да убедиш бизнеса да ти има доверие и да го убедиш, че в България може да се сключи добра сделка. Да докажеш, че България е по-добро място от конкурентните й страни, борещи се за същите пари. И да отстояваш безкомпромисно интереса на своя акционер (избирателя). В Румъния приватизацията на телекома е пред пълна отмяна, защото правителството отказа да върви по "свирката" на купувача, който поиска дори много по-малка изгода от тази, която се готви у нас. Впрочем същият този купувач по времето на Костов предложи за 51% от БТК 510 млн. долара. Т.е. 2,5 пъти повече от сегашните оферти. Плюс много повече инвестиции. Разбираемо тогава не му я дадохме. За да стигнем до днешния ден, в който се гласим да я дадем на някакви умници, дошли, за да играят само на абсолютно сигурно.
Това са офертите на кандидатите - абсолютно сигурна игра. Те не могат да бъдат упреквани за поведението си. Просто конюнктурата на международния пазар е трагична. И ако се правят покупки, се правят само на абсолютно сигурна изгода. Никой не рискува, защото не знае какво го чака в бъдеще. А и защото, ако иска, може да има и далеч по-малък риск за далеч по-надеждни инвестиции.
Лидерът на американските телекомуникации - "AT&T", в момента като цяла компания струва около 45 млрд. долара. За 100% от БТК днес "пряко сили" се предлагат 400 млн., и то с много условности и уговорки. Обаче БТК не представлява една стотна от "AT&T". Тя е нещо много по-дребно и незначително. Така ако някой иска да влага пари в телекоми, е по-добре да иде да си купи акции в САЩ - и по-сигурно, и по-евтино, и с гарантиран бизнес и пазар. Сривът на щатските борси повлече всички цени надолу. И само луди могат да продават в момента.
На фона на тоталната безценица, случваща се на международния пазар, операторчета като БТК могат да служат само за краткосрочни авантюри на рискови играчи. Вече дори не става дума за това да купиш компанията и после да я продадеш по-скъпо. Това като (ако) стане, ще е чиста печалба. Авантюрата е да изсипеш 200 млн. кеш на правителството, други 50 млн. да налееш в себе си, като си увеличиш капитала, а напролет да прибереш лъвския пай от дивидента върху над 100 млн. чиста печалба. И почти сигурно до края на следващата година да избиеш напълно разходите. Защото нека никой не си мисли, че конкуренцията ще се развие много бързо и ще захапе от пазара. През първата година монополът ще си е точно такъв, какъвто е и сега. И ще генерира същите печалби. Това е сделката за БТК - купуваш евтино, доиш каквото можеш и после... каквото стане. Никой от кандидатите практически не гарантира бъдещето на оператора.
Никоя от водещите държави в Европейския съюз още не си е приватизирала телекома. Всички са в своеобразни постепенни процедури на продажба, като периодично се деблокира някакво количество акции и се продава. Но все още преобладаващата част от дяловете са държавна собственост.
Много интересна бе политиката на "Франс телеком" по въпроса. Първоначално на пазара бе пуснат сравнително малък брой акции. Те се изтъргуваха по определена цена, но... не "заминаха". С тях впоследствие се заформи борсова търговия, която постепенно качи цените. Съответно и следващото деблокирано количество бе на по-висока цена. Така правителството периодично прибираше по все повече пари за единица дял. Напоследък, при рецесията, приватизацията позамря. И няма изгледи някой да се гласи да продава на безценица. А впрочем, Франция точно в момента също, както и България, има бюджетни трудности...
Забележително е колко ефимерно и почти без никаква съпротива при нас минават всевъзможни безумия. Това, което е случва, е все едно някой да ти влезе в дома и да ти купи телевизора за 20 долара. Говорим за стандартен телевизор - японско или корейско производство, с 51 см диагонал и дистанционно. Ще му го продадете ли?
Но ако е държавна собственост, държавата ще го продаде. Защото в нея разпореждането е с чуждо имущество, а единствената облага е да не се издъниш много, за да не те свалят. Т.е. да крепиш положението доколкото можеш и с всякакви средства. Пък тия след тебе - да се оправят както могат. Трагичното на цялата работа с 250-те милиона евро за БТК е и това, че комисионите за приватизаторите ще са по-малки. То върху тия пари колко ли комисиона може да вземеш... Тази сделка не би я сключил даже и "Мистър 10%", на който щеше да му стане неудобно от подобна разсипия. Толкова малко от структуроопределящо предприятие с национален обхват... Което държи не само телефоните, но и връзките на военните, и всички ретранслатори на телевизиите. И в което само през последните години в нови технологии са вкарани в пъти повече пари...
И всичко това минава покрай съзнанието на българина, минава и заминава. Все едно, че нищо не е било. Сякаш е някакво приспано и дрогирано зомби, гледащо с изцъклен поглед и неразбиращо смисъла на нещата.
Но все пак това извращение ще събуди и зомбито. Защото и то си има джобни пари. Все пак, наистина става дума за 500 млн. лева. Даже за по-малко при всичките условности. Българският народ няма ли право да се яви на конкурса? Ако някой му даде този шанс, като просто пусне акции на борсата, доста бързо ще се види зомбиран ли е народът. Защото трудно мислимо е да се прави някаква кампания по събиране на пари за запазване на БТК. Това всеки да даде по 50 лв. едва ли ще се случи. Но тази кампания ще си протече естествено, по силата на индивидуалната икономическа логика, ако дяловете на телекома са на борсата. Аз лично бих извадил и повече от 50 лв. от джоба си, за да си купя акции. Бих извадил и 1000 лева, ако цените са такива като на кандидат-приватизаторите. И мнозина други биха го направили. Въпросът обаче е не доколко сме зомбирани, или не, а доколко ще имаме шанса да покажем какви сме. Защото може би за отделни интереси е по-добре да си останем зомбирани...
