- Основната цел, мотото, което съответства на философията на бюджета за 2005 г., е ускорен икономически растеж.
Изправени сме пред предизвикателството да потърсим допълнителни източници, които биха генерирали по-висок икономически растеж.
Темповете са недостатъчни, за да наваксаме голямото изоставане в развитието спрямо останалите държави от ЕС.
Затова концептуално се защити идеята, че трябва да се развиват приоритетно и бюджетни сфери, които биха дали възможност в бъдеще да имаме потенциала да сме равностойни членове на ЕС.
Политическият съвет на НДСВ единодушно смята, че решаващата област за качеството на работната сила е сферата на образованието. То трябва да направи работната сила у нас конкурентоспособна на европейския пазар.
- Друг обявен приоритет е насърчаването на бизнеса, с какви мерки ще стане това?
- Целта е да се увеличи потенциалът, конкурентоспособността на българските фирми.
От една страна, поставяме си задача бизнессредата в България да бъде достатъчно привлекателна. От друга, българските фирми трябва да бъдат подпомогнати с държавна политика така, че да имат по-активна иновационна дейност, да се развиват модерни, перспективни производства.
Трябва да скъсаме с реалността чуждите инвеститори да идват в България, ръководени само от идеята, че тя е източник на евтина работна ръка, че тук могат да организират нискотехнологични, трудоемки производства.
Необходимо е да докажем, че у нас може да се развиват и високи технологии и да се правят инвестиции в тази сфера.
Разбира се, да се декларира това е много лесно. Конкретните политики, чрез които се реализират тези цели обаче, са нещо далеч по-сложно и много по-трудно, особено когато става въпрос за лимитирани финансови ресурси.
- Как бизнессредата ще стане по-привлекателна?
- Ще продължи политиката на намаляване на преките данъци, намаляване на данък печалба. Смятам, че са проблем разходите, които се признават при формирането на облагаемата база с данък печалба.
Този механизъм трябва да бъде значително усъвършенстван.
Има база за обсъждане на намаляването на ДДС. На този етап не можем да си позволим диференциация на ставките по ДДС, тъй като нямаме административен капацитет да ги обслужим. Но евентуалното намаляване с 1 или 2% на ставката по ДДС би било възможно.
- Обсъжда ли се намаляването на ставката по ДДС за догодина?
- За 2005 г. е късно да обсъждаме подобно облекчение. Но вероятно това ще стане след година, когато данъчната реформа ще бъде извършена и ще стартира Националната агенция по приходите.
Ще бъдат усъвършенствани данъчните процедури чрез новия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, ще са предприети ефективни мерки срещу данъчните измами и по-добре ще се контролира процесът на събиране на данъците.
- Защо ще се прави преглед на администрацията?
- Притиснати сме от изискванията на ЕС да повишаваме нивото на административно обслужване. Това не може да се постигне чрез създаване на нови и нови административни звена.
Обратно, необходимо е да изградим нов тип административен капацитет. Числеността и заплащането й трябва да бъдат много повече свързани с резултатите от работата, а не просто с механичното уплътняване на определени административни длъжности. Тази реформа също е много трудна и е болезнена.
- Това означава ли съкращения на чиновници?
- Ако няма съкращения, поне не би трябвало да се допуска по-нататъшно механично числено увеличение на чиновниците. Необходими са нови информационни системи и технологии, чрез които административното обслужване да се подчини на обслужването на данъкоплатеца и инвеститора.
Като че ли сега много от реформите са свързани със създаване на по-голям комфорт на администрацията. А ориентирът трябва да бъде качеството на услугата, която те дават.
- Смятате ли, че намаляването на държавните разходи ще доведе до по-висок растеж?
- Не, по-скоро това ще доведе до по-рационално изразходване на бюджетните средства.
- Фискалният резерв вече е много голям, как следва да се използва превишението му над задължителните 2,5 млрд. лв. за т.г.?
- Трябва да се преодолее съпротивата тези средства да бъдат управлявани активно и да не стоят като пасивна сума. Обществото може да печели повече.
Може да се гарантират надеждни механизми за минимума на фискалния резерв, който осигурява финансова стабилност и безпрепятствено изплащане на задълженията на България.
Очаквам, че и приходите от приватизация през тази година ще бъдат много по-големи и те също трябва да бъдат надеждно вложени.
- Защо потъна в прах проектозаконът за фискалния резерв?
- Той е приет на първо четене, но по-скоро е свързан с методиката на определяне на минималния задължителен размер, а не на начина, по който резервът може да бъде влаган.
Докато активното управление на разликата над минимума е голямо предизвикателство, с което ние трябва да се справим. Необходим е обаче политически консенсус.
- Какви варианти се обсъждат?
- Обсъждат се различни варианти, но все още няма някакво решение. Не бих могла да кажа дали още за тази година ще има необходимото съгласие за него.
- Защо се оказаха толкова спорни промените в Закона за хазарта?
- Приемането на този законопроект вече започна в пленарната зала. Заради други приоритетни закони обаче той не бе включен в дневния ред в последните две седмици.
Смятам, че именно в пленарната зала трябва да бъдат разисквани и спорните текстове по него. Дори те да бъдат отхвърлени, това в никакъв случай не означава, че законът като цяло трябва да отпадне, защото той е от групата на хармонизационните закони.
Промените целят равни възможности за инвестиции, включително и в сферата на хазарта.
- Оспорва се текстът Спортният тотализатор да участва в съвместни дейности с други фирми, каква е вашата позиция?
- За да има тотализаторът перспектива и за да се увеличат средствата за спорт, трябва да работи по пазарни условия. Не споделям опасенията, че възможността за съвместна дейност е начин да се приватизира тотализаторът.
Няма такава идея. Напротив, смятам, че това би подсилило ресурса му и би го направило конкурентоспособен играч на хазартния пазар, което при този механизъм на разпределяне на неговите приходи гарантира пари за спорта.
- Подкрепяте ли изискването интернет залагания да се разрешават след минимум три години дейност в хазарта - това е другият спорен текст, свързван и с корпоративни интереси?
- Не съм убедена, че точно три години трябва да бъде изпитателният срок за влизане в този пазар. Убедена съм обаче, че трябва да има срок, в който да се провери легитимността на фирмите, организиращи игри по интернет.
- Какво препъна проекта за данъчната полиция?
- Този проект е много сложен, касае много промени в текстове на наказателните закони - повече от 40 текста трябва да бъдат променени, за да сработи Националната служба за фискални разследвания. Това ще отнеме време.
Той ще бъде огледан от експерти и ще остане за есента. Принципно парламентарната група на НДСВ го подкрепя.
Последвайте ни
