Юрски бобър слиса палеонтолозите

О ткриването на отлично запазена вкаменелост на бобъроподобно животно, живяло преди 164 млн. г. срина представите на палеонтолозите за първите бозайници, обяви сп. "Ню сайънтист".

Съществото прилича на странен пъзел, съставен от части от птицечовка, речна видра и бобър. Било е дълго приблизително половин метър и е тежало около половин килограм. Това автоматично го прави най-гигантското откривано животно от този вид, живяло през юрския период (отпреди 200 млн.г. до 145 млн. г. назад).

Вкаменелостта от бозайника Castorocauda lutrasimilis била открита в китайската автономна област Вътрешна Монголия от екипа на изследователя Кианг Жи (Qiang Ji) от университета в Нанжинг.

Учените се гордеят с находката си, тъй като това е най-старата вкаменелост на животно, имало козина.

Досега палеонтолозите смятаха, че бозайниците от времето на динозаврите са били дребни животинки подобни на земеровката. Скорошни открития обаче ги принуждават да променят представите си.

През 2005-та в Китай "се появи" Repenomamus giganticus, за да покаже, че земните бозайници са достигали метър дължина преди около 130 млн. г. (в периода креда) и дори похапвали динозавърчета.

Поредната находка напълно променя разбирането ни за бозайниците от Мезозоя, смята Ханс-Дитер Сюз от Националния музей по естествена история към института Смитсониан.

Castorocauda се е запазил до най-малки детайли в седиментните скали на дъното на древно езеро. Личат козината му, както и 20-сантиметровата плоска опашка, подобна на тази на бобрите. На две скални парчета се е отпечатало почти цялото тяло и част от черепа.

Ципите между пръстите, крайниците и широката плоска опашка показват, че тялото на бозайника е пригодено за плуване, а зъбите му - за лов на риба.

Това е най-ранният известен бозайник, който е живял и на суша, и във вода. Ще минат още 100 млн. г. преди предците на китовете и морските крави да изберат живот във водата.

Учените предполагат, че животното е живяло като днешните птицечовки, които копаят тунели между бърлогата, където снасят, и водата в която всеки ден се връщат, за да търсят храна.

Откритието на китайските палеонтолози показва, че строежа на козината и кожата на днешните бозайници, както и топлокръвния им метаболизъм, са се появили много рано в хода на тяхната еволюция.

Подобни находки правят изучаването на мезозойските бозайници все по-привлекателно за учените. До днес мнозинството от тях предпочитаха изучаването на гигантските гущери от това време, тъй като находките са повече, а и най-малкото откритие се превръща в сигурен трамплин за научната им кариера.