Н а 16 септември 1970 г. крал Хюсеин от Йордания обявява военно положение в страната. Това решение идва в разгара на една от най-сериозните кризи в Близкия изток, провокирана от серия зрелищни отвличания на самолети, извършени от Народния фронт за освобождение на Палестина (PFLP).
В началото на септември 1970 г. бойци на PFLP успяват да отвлекат четири международни самолета, пътуващи за Съединените щати. Три от тях – на „TWA“, „Swissair“ и „BOAC“ – са принудени да кацнат на летище „Доусън Фийлд“ в пустинна местност в Йордания, превърнато временно в база на похитителите. Четвъртият самолет, на „Pan Am“, е отклонен към Кайро.
Отвличанията са част от стратегията на PFLP да привлекат световното внимание към палестинската кауза. След като пътниците са освободени, похитителите взривяват самолетите показно пред медиите – кадри, които обикалят целия свят и разтърсват международната общност.
По това време Йордания е основна база за различни палестински въоръжени групировки.
Присъствието им и нарастващата им автономност поставят под заплаха суверенитета на кралството. След отвличанията напрежението между правителството на крал Хюсеин и организациите се изостря драматично.
Когато бойците на PFLP обявяват, че контролират определени зони в страната и не признават властта на краля, Хюсеин предприема решителни мерки. На 16 септември той въвежда военно положение и нарежда армията да възстанови контрола.
Началото на „Черния септември“
Обявяването на военно положение бележи началото на кървавия конфликт, известен като „Черен септември“. В продължение на десет дни йорданската армия води ожесточени сражения с палестинските бойци в градове като Аман и Зарка. Хиляди хора загиват – както въоръжени, така и цивилни.
В крайна сметка крал Хюсеин успява да затвърди властта си и да изтласка повечето палестински формирования от страната. Това бележи повратна точка в регионалната политика: Организацията за освобождение на Палестина (ООП) е принудена да премести щаба си в Ливан, където впоследствие ще се превърне във водещ фактор в ливанската гражданска война.
Събитията предизвикват глобално напрежение. САЩ и Великобритания публично подкрепят действията на кралХюсеин, докато Сирия и Ирак застават на страната на палестинските групировки. Студената война допълнително усложнява баланса на силите, а Йордания за кратко се превръща в арена на противопоставянето между големите геополитически играчи.
- Смъртта на Джина Махса Амини
На 16 септември 2022 г. умира 22-годишната иранка Джина Махса Амини, задържана от т.нар. „нравствена полиция“ в Техеран заради предполагаемо „неподходящо облекло“. Трагичната ѝ смърт става искра за най-голямата протестна вълна в Иран от десетилетия.
Амини е арестувана на 13 септември 2022 г., докато е в Техеран със семейството си. Според властите, тя нарушила строгия дрескод за жените, като не носела правилно забрадката (хиджаб). Свидетели и други задържани жени твърдят, че е
била бита в полицейския микробус и в участъка.
На 16 септември 2022 г. властите обявяват, че Амини е получила сърдечен удар и е изпаднала в кома. Семейството ѝ категорично отрича тази версия, настоявайки, че е била подложена на насилие и побой. Снимки от болницата, разпространени в социалните мрежи, показват младата жена в критично състояние, с превръзки и медицинска апаратура.
🇫🇷 Il y a 3 ans, jour pour jour, Mahsa Jina Amini, une jeune Kurde âgée de vingt-trois ans, visitait Téhéran en compagnie de son frère lorsqu’elle fut sévèrement frappée par la police des mœurs pour la simple raison qu’une mèche de cheveux dépassait de son voile. Le 16 septembre… pic.twitter.com/InoemCV0l0
— Association Femme Azadi (@femmeazadi) September 13, 2025
Началото на протестите
Новината за смъртта ѝ предизвиква незабавни демонстрации в родния ѝ град Сакез, които бързо се разпространяват из цял Иран. Жените започват публично да свалят и горят своите забрадки, а мъже и жени заедно скандират лозунга: „Жена, живот, свобода“ (Zan, Zendegi, Azadi).
Движението прераства в масово въстание срещу политическата система и ограничаването на правата, особено на жените. Протестите обхващат над 150 града и университети в Иран, а иранската диаспора организира мащабни акции по целия свят.
Режимът реагира с репресии – арести, насилие и дори смъртни присъди срещу демонстранти. По данни на правозащитни организации, в рамките на първата година над 500 души са убити, включително жени и непълнолетни, а хиляди са задържани.
Международен отзвук
Смъртта на Амини и последвалите протести предизвикват силен отзвук на международната сцена. Европейският съюз и Съединените щати налагат санкции срещу ирански официални лица и структури, свързани с репресиите. През декември 2022 г. Иран беше изключен от Комисията на ООН за положението на жените.
Още събития на 16 септември:
- 1976 г. – Арменският шампион по подводно плуване Шаварш Карапетян спасява 20 души от тролейбус, паднал във водохранилище в Ереван.
Родени:
- 1924 г. – родена е американската актриса и модел Лорън Бекол
- 1952 г. – роден е американският актьор Мики Рурк („Девет седмици и половина“, „Дива орхидея“, „Имало едно време в Мексико“, „Град на греха“, „Домино“, „Кечистът“, „Непобедимите“)
- 1956 г. – роден е американският илюзионист Дейвид Копърфийлд
- 1968 г. – роден е американският певец Марк Антъни
Починали:
- 1736 г. – умира германският физик Габриел Фаренхайт
- 1977 г. – умира гръцката оперна звезда Мария Калас
