К ога ще започне приватизацията на болниците? За това трябва да попитате управляващите. По принцип има нужда от раздържавяване, но то не е панацея. Въпросът е доколко ще има интереси към него.
Ако някой иска да приватизира една болница - той трябва да има осигурено финансиране. Това казва пред Експрес.бг съветникът на Българския лекарски съюз (БЛС) по Националния рамков договор (НРД).
- Д-р Петров, какво искаха лекарите, протестиращи пред парламента във вторник?
- Протестът бе един вид предупредителни действия във връзка с това, че в 14 ч. започваше обсъждането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в парламента.
Най-късно до 21 декември ще има Събор на лекарите, който ще реши какво да се прави. Но ако чакате генерални протестни действия, те ще бъдат след Нова година.
Защото с този бюджет се отива към заобикаляне на рамковия договор, към въвеждане на служебен такъв, към подмяна на модела на здравно осигуряване.
Ние лъжем българските граждани със събирането на осигуровки, а въвеждаме една централизирана система на бюджетиране. Очевидно е отдавна прозиращото желание да бъде заобиколен договорът и да бъде въведен служебен такъв с цени, обеми и алгоритми, определени от касата.
Това ще е факт след Нова година. Въпросът е кой ще работи по тези цени. Може да се наложи касата и виетнамски лекари да си търси.
- Как ще коментирате парите, които се отделят за здравеопазване през 2007 г.?
- С тези пари не може да се гарантира минимумът на качествено и достъпно здравеопазване. Тези пари не са проблем на БЛС.
Те определят достъпа на населението до медицинска помощ. Това е проблем на НЗОК и на тези, които определят бюджета. И те трябва да кажат, че с тези парични средства ще има листи на чакащи, лимити, нарушен достъп до специализирана помощ, а не да лъжат от парламентарната трибуна като доц. Тодор Кумчев (БСП), който твърди, че НЗОК щяла да осигури 1 милион направления повече.
- Как ще коментирате твърденията, че повечето пари, за които вие настоявате, излишно се наливат в нереформирана система?
- Доболничната помощ е реформирана и функционира. Причината за недоволството там е в липсата на пари, не е добър достъпът.
Дадените финанси би трябвало да се отразят вторично като икономии в много по-скъпото болнично лечение. Това никой в Управителния съвет на НЗОК не може да го разбере.
Касата прехвърли на Народното събрание отговорности, които дори не са нейни. Цените и обемите се договарят от съсловните организации. Със заобиколни текстове не правителството, а един Управителен съвет почва да сменя модела в България, прехвърля цялата отговорност на народните представители.
Българските граждани ще спрат да си внасят осигуровките, защото ще видят, че системата действа като централизирана, която си събира парите от данъци. Тези неща трябва да са ясни на гражданите, защото ги касаят.
Не бива да се мисли, че лекарите искат повече пари за тях. Те ги искат, за да си покрият дейността по клиничните пътеки, които са недофинансирани и болните са принуждавани да си купуват лекарства, консумативи и т.н.
Върхът на цинизма във вторник беше изказването на председателя на бюджетната парламентарна комисия Петър Димитров (БСП), който обяви: "Парите убиват само този, който ги няма".
Нека тези разсъждения ги разберат всички пенсионери и бедни граждани. Те затова депутатите и избягаха от пряко излъчване на дебатите.
- Съгласен ли сте с тезата, че лошият мениджмънт е причината за високите разходи на здравната система?
- Има лош мениджмънт на много места. Системата в болничната помощ наистина не е реформирана. Адекватното финансиране например, щеше да принуди болниците да се преструктурират, а не да се закрият, защото нашите легла не са много.
В Западна Европа има болници за долекуване или продължително лечение. Вероятно такова е бъдещето на една част от общинските болници. Те обаче не се преструктурират, защото няма необходимото за целта финансиране.
Ние се въртим в омагьосан кръг - твърдим, че няма реформа, а наливаме пари. Така е, обаче никой не дава пари да се реализира реформата еднократно и да се видят ефектите след това.
Ако някой си мисли, че ще може административно да затваря болници, няма да стане така. Има си пазарни механизми.
- И все пак министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски говори за намаляване на броя на болниците...
- Нека министър Гайдарски да направи един списък, да закрие болниците, ако си мисли, че така може, и да видим какво ще се получи. По какви критерии ще ги закрие?!
Някой чиновник ли ще определи коя болница да остане и коя - не? Аз откъде да знам дали не се месят лични интереси? Това може да се случи по естествен път.
Стана ясно вече, че тези хора от такива механизми не разбират. Те могат само да пишат, да администрират, да бюджетират, да командват.
- Как виждате евентуалното осъществяване на идеята за шестте района в страната и голяма болница във всеки един от тях?
- Аз питам: ако в тези райони утре дойде един голям инвеститор като "Токуда" и направи още по-голяма болница, какво ще правим? Няма да дадем разрешение на тази болница да работи ли? Или ще съборим, ще закрием старата болница?
Някои хора правят така наречената Здравна карта и мислят, че тя ще определи тези, които ще работят и онези, които няма. Здравната карта е минимумът, който трябва да се поддържа в болницата.
Например, че трябва да има такова здравно заведение, което прави 70% или 80% от основния пакет и то да е най-много на 50 км или един час път. Ако няма, трябва държавата да построи такава и да я поддържа. Но колко още болници ще има там, това нещо не го определя Здравната карта, нито министърът, нито зам.-министърът Матеев.
Когато има болници, които отговарят на изискванията, те ще сключат договори с касата и когато пациентите ги потърсят, ще отидат там, където си изберат.
Това е едно от най-големите постижения на нашата система - свободният достъп на пациенти до болничното лечение на територията на цялата страна.
Идеите за създаване на холдинги и подобни структури са идеи за централизация, и то най-вече при реализирането на доставките, кетъринга, снабдяването на тези болнични заведения. Имам чувството, че се пишат цели концепции в името на това да се централизират тези дейности.
- Как може да се реши конфликтът със здравната каса?
- За мен въпросът е политически. Проблем е начинът на структуриране на управителните органи за касата. Трябва да стане ясно кой кого представлява и директорът на касата да се избира от парламента.
Ако е необходимо - депутатите да го назначават и с квалифицирано мнозинство, но той да има определена степен на независимост. Той трябва да запази договорното начало с Лекарския съюз и съсловните организации.
Ясно да се дефинира какво поема националната каса като основен пакет, а то зависи от това, което политиците са решили да дадат за здравеопазване.
Касата трябва да финансира това което може, а всичко останало трябва да е ясно и регламентирано и да се доплаща и поема от доброволните фондове, които по този начин ще се развият. Самият осигурителен модел не е сбъркан, той съществува в различни форми и в европейските страни.
- Кога ще започне приватизацията на болниците, за която се говори от толкова много време?
- За това трябва да попитате управляващите. По принцип има нужда от приватизация, но тя не е панацея. Въпросът е доколко ще има интереси към нея.
Ако някой иска да приватизира една болница - дали това са инвеститори или е самият персонал - той трябва да има осигурено финансиране. След това болницата трябва да се преструктурира. Това е темата за правене на хосписи в страната.
Трябва да е ясно кой ще финансира тези дейности - касата ли, общините ли, или ще останат платени?!
