П од това заглавие британският вестник публикува статия, в която коментира "юридическия фарс", какъвто според автора е бил процесът срещу петте български медицински сестри и палестинския лекар.
В материала се припомня на какви изтезания са били подложени обвиняемите в продължилите осем години следствие и съдебно дело.
Конвенционалните либийски методи са прогаряне на плътта с цигара, насилие, извращения и електрошокове, от които една от сестрите остава полупарализирана, посочва вестникът.
По-нататък в статията се посочва, че използването на изтезания за изтръгването на самопризнания е безспорно, тъй като исковете на мъчителите за клевета бяха отхвърлени.
Какви са тогава другите доказателства, пита авторката Розмари Райтър. Според нея те се свеждат до една единствена дума - "мръсотия".
Райтър окачествява като "хигиенен ужас" ситуацията в болницата в Бенгази, в която е имало практика да се използват заразени спринцовки.
Авторката описва и от собствен опит каква е "чистотата" в един луксозен хотел в Триполи и мръсотията покрай шосето до архитектурната забележителност Лептис Магна.
След като припомня за останалите нечути от либийския съд показания на световни експерти по СПИН, авторката заключава, че изплатените на семействата обезщетения за над 400 милиона долара са "кървави пари".
"Със съгласието си да се преструват, че са били следвани законови процедури и с вноските си във фонда с "кървави пари", политиците на Европа играят играта на Кадафи.
Цената, на която той ще пусне шестимата, може да включи и отменяне на последното плащане по случая Локърби и връщането в Либия на осъдения атентатор Абдул Басет Али Меграхи.
Това вони, също както болницата в Бенгази. А Европа си запушва носа", завършва в. "Таймс.
