Е вропейският съюз все още се гордее, че е прогресивна общност, способна да проектира на изток в някога негостоприемния терен ценности и институции, които са основни за доброто управление и икономическия успех.
Но двата доклада, които ще бъдат оповестени тази седмица за Румъния и България, членки от 2007г., показват колко куха се превръща тази реторика, пише в. "Файненшъл таймс".
Корупцията остава вкоренена и усилията тя да бъде преборена са блокирани на високо равнище. На България ще бъдат наложени някои наказания, но Румъния, която сега е седмата по големина страна в ЕС, ще изплува до голяма степен незасегната.
С изключение на кратките паузи от реформи, политическата власт в Румъния се държи през двете десетилетия след края на комунизма от малък набор партии и икономически групи.
Те представляват една транспартийна олигархия, която се радва на симбиозни отношения една с друга и е решена да не отговаря пред закона или да бъде спъвана от ограниченията на Брюксел.
Двама последователни премиери - Адриан Нъстасе, социалдемократ, а след 2004 г. либералът Калин Таричану, забелязаха, че вниманието на ЕС бе на пристъпи, докато той се опитваше да абсорбира 12-те нови членки след 2000г.
Тези богати и изискани политици предприеха многобройни планове за действие и други ритуали за реформи, които по същество бяха само начин да се задоволят еврократите, че Румъния е заета с въвеждането на европейските норми и ценности.
Елитът използваше различни слоеве от многопластовата структура на ЕС - Европейската комисия, Съветът и Европейския парламент и лобира трескаво за минимален дневен ред от промени.
Неговият коз бе способността да предложи договори за инфраструктурни проекти на компании, които се радват на влияние както в Брюксел и в партиите, които доминират в някои основни страни от ЕС.
По този начин ЕС постепенно бе разоръжен от пресметлив местен елит, добре обучен в симулирането на на промяна. Румъния стана 27-та членка на ЕС на 1 януари 2007г. с най-жизненоважните реформи само на хартия или обещани за в бъдеще.
ЕС прие измамно разделение на властта, освобождавайки правосъдната система от контрола на изпълнителната власт. Но съдиите продължават да оправдават, да дават достойни за присмех присъди или да отлагат дела за политици, които идват при тях по обвинения в корупция.
Икономиката, от която държавата се отдели по-бързо отколкото Великобритания след 1979 г., остава под влиянието на бизнес мрежи, които тясно са свързани с повечето от основните политически партии.
Този нечист съюз е решен да попречи ценностите на ЕС като политическа отговорност, чисто управление и активно гражданство никога да не получат някакво истинско значение в румънски контекст.
ЕС не направи оценка за готовността на страната, когато стана ясно след 2004г., че Румъния ще се присъедини със завършена бюрократична пътна карта, известна като acquis communautaire, но до голяма степен без да бъде реформирана страната.
Г-н Нъстасе и г-н Таричану отбелязаха, че когато крайните срокове за изпълнение на определени цели се приближаваха, служителите в Брюксел, понякога под политически натиск или с цел да запазят собственото си реноме, са били подготвени да ги разводнят.
В годината преди присъединяването си Букурещ открито не се подчиняваше на ЕС като отказваше да одобри основни антикорупционни мерки. През 2007г. Тудор Киуариу, 29-годишен министър на правосъдието, който бе назначен, за да изведе от строя отдел на прокуратурата, разследващ корупцията по високите етажи на властта, открито критикува ЕС.
Брюксел вярва сега, че неговата замяна с успокояваща фигура с подобни цели е отговорна за напредъка по каменистия път за изчистване на правосъдната система.
В своя защита ЕС заяви, че просто е дал на румънските лидери шанс да осъществят реформи, които ще доведат до успешна модернизация. Инициативата бе в тях и влиянието на ЕС бе ограничено. Но това е доста неискрен аргумент.
Времевият график за присъединяване, конкретните реформи в съдебната и административната сфери, разрушителната форма на регионализацията, чрез която фондовете бяха канализирани, приватизацията на най-стратегическите сектори на икономиката и вдигането на контрола върху цените бяха разработени предварително от ЕС.
Бившите комунисти и мошениците капиталисти, които станаха изключително богати чрез манипулирането на нерегулираната икономическа система след 1989 г., са сред основните ползватели на 30 млрд. евро структурни фондове, вливащи се в страната от европейските данъкоплатци.
Междувременно огромният поток от талантливи професионалисти, както и няколко милиона неквалифицирани работници предизвиква сериозен недостиг на работна ръка и създаде демографска бомба със закъснител.
Това са хората, които направиха жертвите, за които настояваше Брюксел, но чиито интереси често бяха пренебрегвани в удобните преговори с фигури, които презират идеалите, за които се смята, че движат напред разширяването на ЕС.
Нито един лост от многопластовия ЕС не се открои по отношение на Румъния, макар някои лица в ЕК се държаха достойно, когато видяха наближаващата влакова катастрофа.
Може би на някои от тях се дължи, че унищожителният строго секретен доклад за състоянието на румънската правосъдна система на опитния белгийски юрист Виллем де Паув наскоро изтече.
Фактът, че Великобритания и Холандия се чувстват изолирани в ЕС в призивите си за по-твърди мерки срещу корупцията, пораждана от върхушката в Румъния, е съкрушително обвинение за неспособността на ЕС да отстоява основните си стандарти на управление, които са неотменими, ако ЕС се надява да оцелее като сила за влияние в света.
