"Дипломати и агенти излизат на светло", съобщава "Труд". Досиетата на посланиците с агентурно минало ще бъдат извадени на светло. Принадлежността към бившата Държавна сигурност на шефовете на отдели или сектори в служба "Военна информация" към Министерството на отбраната и цивилното разузнаване обаче ще останат засекретени.
"Защитата" ще важи за лица, заемали или заемащи длъжността след 16 юли 1991 г., когато е била закрита Държавна сигурност. Това решиха вчера депутатите от вътрешната комисия в парламента. Текстовете минаха с гласовете на БСП, НДСВ и ДПС.
"Държавна сигурност или обществото", е коментарът в "Дневник". Според автора страхът от пълно отваряне на досиетата е разбираем. "Така би станало и официално ясно какви лица са назначавани да представляват България по света с президентски укази в последните пет години, както и това, че ръководните постове в специалните служби са заети от хора, завършили школите на КГБ.
Прикриването и запазването на всичко това с несъстоятелния от днешна гледна точка аргумент за "национална сигурност" е срам за политическия елит. Казусът с досиетата всъщност най-точно илюстрира кой и с какви цели управлява България. Затова парламентът е изправен днес пред много ясен избор: да защити антиобществените интереси на Държавна сигурност или интересите на обществото."
"Да изиграем коза си срещу спатиите на ДС", е озаглавен анализът в "24 часа". Законът за досиетата се определя като един от най-важните от началото на прехода до сега.
Във вида, в който се приема, той няма да даде правосъдие на многобройните престъпления и издевателства срещу личността, извършвани от бившата ДС. В този момент, с този закон България трябва да покаже, че е извършила и реформа в ценностите на обществото и на политическия си елит.
"БСП глътна горещия картоф с досиетата", коментира "Стандарт". "БСП тръгнаха нещо да вършат, след това се уплашиха, че правят огромен гаф. И изпаднаха в позиция на малцинство в парламента, тъй като всички други бяха готови да гласуват против тях.
След което го удариха на унизителни молби в тайни преговори с коалиционните партньори, за да се минимизират щетите.
Сега БСП обира всички негативи. Защото те, инициаторите за въвеждане на пълна прозрачност, се противопоставят на разкриването на всички тайни. Каквито са очакванията на повечето българи", пише авторът.
"Съдии искат контрол и за ВСС", отбелязва "Сега". Съдебният инспекторат, който ще бъде създаден към Висшия съдебен съвет (ВСС) с четвъртата поправка в конституцията, да упражнява контрол и върху дейността на съвета.
Това са записали в становището си за промените в основния закон от Съюза на съдиите. Според тях е очевидна необходимостта от контрол върху изразходването на бюджетните средства, случайното разпределение на делата, планирането на щатовете, спазване на конкурсното начало и т.н.
"Как България ще избира евродепутатите си", коментира "Труд". Изредени са предложенията, които са били обсъждани през последните дни. Едно от тях е разделяне на страната на шест многомандатни избирателни района, които покриват районите за планиране, очертани в Закона за регионалното развитие.
Броят на евродепутатите, избирани във всеки район, се определя от броя на населението. Друго предложение е въвеждане на мажоритарен елемент в иначе задължителната според изискванията на ЕС пропорционална система.
Така избирателите ще имат възможност да преподреждат листата, поне що се отнася до челните места в нея. Спорният въпрос, по който трябва да се произнесе Съветът на коалицията, е кой ще има право на глас.
"Добрата новина в здравеопазването? Няма такава", под това заглавие "Сега" коментира решението на Върховния административен съд да отмени лимитите за направления за прегледи и изследвания, които здравната каса налага на лекарите.
"Ако просто реши да се съобрази с решението на съда и не наложи никакви ограничения, касата ще свърши парите за половин година. Защото със сигурност повече пациенти ще ходят на лекар.
Със сигурност и повече лекари ще отчитат прегледи. В оставащата половин година касата просто няма да има пари да плати за каквото и да било. Ясно е кой ще плаща вместо нея, затова подобно решение не е добро нито за пациенти, нито за лекари."
"Санирането на дома си остава проблем на притежателя му", разяснява пред "Монитор" Калин Рогачев, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.
За бъдещия закон за етажната собственост той казва: "Той е направен за хората и те трябва да решат да го спазват и да ползват неговите предимства. Не можем да наложим административното му спазване в етажната собственост.
Евентуалното предвиждане на по-високи санкции от страна на законодателя няма да се възприеме добре от болшинството хора у нас. Един закон функционира, когато е умерен и е съобразен с действителността."
"Борисов и старите му приятели", анализира "Сега". Припомня се, че само допреди месец малки и големи десни лидери даваха мило и драго Бойко Борисов да е кандидатът им за президент.
Ласкаеха го като безспорния номер едно и повтаряха желанието му да има предсрочни избори. Днес за предсрочни избори и дума не се казва, а партията на Борисов най-напред беше призната от лидера на социалистите.
Вероятно след като емоцията постепенно отстъпва пред разума, лидерът на СДС започва да схваща и главния проблем, който се появява пред партията му, и въобще пред дясното, след учредяването на ГЕРБ.
Рейтинговият генерал може да е ракето-носител към скорошно идване на власт, но може и да е куршумът, след който сегашната десница ще отиде в историята.
"ГЕРБ е последната партия на прехода", е виждането на политолога Таня Буруджиева. Пред "Сега" тя казва: "ГЕРБ се създава в момент, в който има възможност да се роди една европейска партия. Такава, която защитава интереси на конкретни социални групи, чиято програма е практична.
Това, което се случи обаче показва, че не се ражда такава партия, която да е
различна. Основната цел на партиите на прехода бе да сменят системата. Докато на нормалните партии основната цел е да въведат ред в системата. Това, което се роди, можеше да е началото на нещо, но по-скоро е краят на целия този преход."
