Д нес все повече европейци прибягват до законите дори да се касае за
най-обикновени наглед неща, независимо дали става дума за на здравеопазване, заетост или образование.
В Германия преобладават жалбите, свързани с работата. Във
Великобритания дори съществуват специализирани кабинети, които печелят толкова добре, че могат да си позволят рекламни клипове по частните телевизионни канали.
Тези реклами изглеждат горе-долу така. На екрана се появява усмихнато лице, което казва: "Станахте жертва на инцидент, за който не сте отговорен? Вероятно има начин да бъдете компенсирани! Позвънете ни на този номер!"
Ако не спечелите, е ясно. Ако стане обратното, дори разходите за адвоката се поемат от другата страна по спора.
Този принцип действа и в САЩ.
14 млрд. евро годишно отиват за компенсации. Това се равнява на 1% от брутния вътрешен продукт на Великобритания.
Само един пример - училищата са изплатили 290 млн. евро компенсации. Това са парите за обучението на 8 хил. ученици.
В крайна сметка губещите са гражданите на цялата страна, които обаче често са склонни да пренебрегнат този факт, когато се пълни собственият им джоб.
Според актуално проучване всеки пети британец няма нищо против да търси компенсации дори да съзнава, че не е в правото си. Броят на съдебните процедури от този тип се увеличава с 15% годишно.
Така един хубав ден в Обединеното кралство може би ще има повече адвокати отколкото лекари или учители.
Добро бъдеще очаква и юристите във Франция.
Парижкият адвокат Дидие Менделсон разказва за последния случай от
своята практика. Той е свързан с дългосрочните договори при
безработица.
"Когато правителството реши да реформира системата, хората незабавно се обърнаха към магистратите, които от своя страна упрекнаха политиците.
Вие сте се объркали и затова трябва да обезщетите безработните. Не критикувам резултата, а новите средства, използвани за да бъде постигнат този резултат. Ясно е, че днес от съдиите се иска да се намесват във всичко", обяснява Менделсон.
Дори учениците се обръщат към адвокат, отбелязва Констанс Бланшар, председател на Националния съюз на училищата.
В практиката на Констанс има един случай, при който двама колежани се скарват. Единият е евреин, а другият - момиче, изповядващо исляма.
Когато двамата са извикани пред дисциплинарния съвет, мюсюлманката се явява заедно с адвокат от "SOS Расизъм."
Търсенето на помощ от адвокати и асоциации е все по-често явление във Франция. То е израз на отказа от дискусии, защото в едно училище, лицей или колеж първата стъпка винаги е дискусията между учениците и преподавателите, коментира Констанс Бланшар.
Съдебната система в Полша е практически парализирана. В опит да спасят положението, депутатите приеха специален закон. Той беше определен като борба срещу злото чрез зло.
Ако един процес е станал прекалено дълъг, засегнатият може да подаде жалба до по-висша инстанция.
Така може да спечели до 2 500 евро обезщетение.
Съдът има два месеца за отговор на искането.
Тази практика несъмнено безпокои съдиите, които са на мнение, че така съдебните процедури ще се забавят още повече.
В Полша 200 хил. процеса траят повече от година, а това сега е основание да се получи една добра сума. Излиза, че гласуваният да донесе икономии закон всъщност допринесе за обратното.
Макар към съдебната ни система да валят упреци, българите опират до нея по какви ли не дела. В самия Гражданско-процесуален кодекс е записано, че съдилищата са длъжни да разглеждат и да разрешат всяка подадена до тях молба "за защита и съдействие на лични и имуществени права".
Хората не се спират и от държавните такси, които трябва да заплатят. Ако се изхитрят да се изкарат социално слаби, ищците се освобождават от плащането на таксата.
Споровете са основно за обида и клевета, но не се изчерпват само с това.
Правосъдието се ползва по твърде махленски начин.
Съдят се за подялба на имуществото като се започне от двор и се стигне до библиотека, телевизор, сокоизстисквачки, прахосмукачки, дори бельо.
Случва се да има и по-заплетени случаи, разказва съдийка в софийски районен съд. Мъж предявява съдебен иск срещу прокурорката, която го е обвинила, и срещу съдията, който е образувал делото. Искът е и на двете длъжностни лица да се направи съдебно-психиатрична експертиза.
Съдебната практика у нас познава и доста куриози като съдебния иск на 35-годишен българин, който предявил претенция чрез съда към Елизабет II, като представител на световна монархия, и президента, като представител на страната, да му платят обезщетение за трудностите, с които се получават визи и за лошото отношение към него при пътуванията му по света.
Съдът трябвало да го признае за лице без гражданство, като лиши всички страни без изключение от привилегията да им стане гражданин, настоявал той.
Делото било прекратено, тъй като ищецът не уточнил от кого колко пари иска за претърпените вреди, нито пък си направил труда да представи точно сметка за това.
През последните няколко години у нас зачестиха фирмените дела. На почти половината от българските фирми се е налагало да влизат в съдебната зала, сочи изследване на агенция "Алфа рисърч".
Фирмите се съдят най-често за неизпълнение на договорни задължения и за нелоялна конкуренция.
Оказва се, че в разрез със световната практика у нас не са многобройни казусите в областта на правото на интелектуална собственост - за марка или патент например.
Всички са единодушни, че един от основните проблеми, с които са се сблъсквали при уреждане на споровете, е тромавата процедура и излишното разтакаване на процеса.
Лятната селекция на "Европейски акценти" е подбор от най-интересните заглавия в рубриката на РФИ-България през годината. С нови теми тя се завръща през септември.