В отговор на тяхно питане защо паметникът досега не бил е демонтиран, след като през 1993 г. е било взето решение за неговото събаряне, столичният кмет Стефан Софиянски обясни, че още тогава демонтажът бил спрян от министъра на вътрешните работи, което е последвано от междудържавна спогодба с Русия, ратифицирана от парламента, за взаимно опазване на паметниците, свързани с историята на двете страни.
Освен това преди няколко месеца областният управител Росен Владимиров е актувал мястото като публична държавна собственост.
Действия за събаряне на паметника на Съветската армия може да бъдат предприети само на държавно ниво, но нито едно правителство досега не е правило подобни стъпки, дори при лидера на ДСБ Иван Костов, каза Софиянски.
Общината не би могла да предприеме нищо по този въпрос, освен да инициира дискусии за съдбата на паметника, смята той.
Междувременно лидерът на "Гергьовден" Любен Дилов-син предложи друг вариант - паметникът да не бъде събарян, а да стане носеща колона и основен експонат в един бъдещ музей на съвременното изкуство.
Той си представял "една сграда от типа на центъра "Помпиду" (CentrePompidou.fr) във Франция - изцяло стъкло и метал, която на височина е малко над височината на паметника, който всъщност се превръща в нейна основна носеща колона и най-голям експонат, а на дълбочина слиза на два-три етажа в това, което в момента е плочника. Тоест целият плочник, заедно с паметника, се облича в стъкло и на висящи конструкции се правят експонатни зали на музея за съвременно изкуство."
В София няма такъв музей и това е жалко, припомни Дилов-син и добави, че в това предложение има доста голям философски смисъл.
В идеята му има логика, доколкото по монумента са работили едни от най-известните български творци в областта на скулптурата по това време, включително Любомир Далчев.
Кореспондентът на БНР в Москва Чавдар Стефанов от своя страна предложи предаването "12+3" да стане инициатор за паметна плоча на няколко езика, поставена на подходящо място край мемориала.
Според него надписът би трябвало да обясни в каква конкретна епоха е изграден той (когато се изпълнява спогодбата от Ялта между Сталин и Чърчил за подялба на следвоенна Европа), като открои главното - жертвите и ролята на СССР в антихитлеристката коалиция.
Освен това трябвало да подчертае, че нито един съветски войник не е загинал в България; тук е нямало и военни действия. (Има само няколко десетки починали от раните си при лечение в България и също толкова разстреляни от спецслужбите на самата Съветска армия за мародерство, припомня той.)
Според него може би трябва да се добави, че повече от 12 000 българи в СССР в същото това време са репресирани и депортирани в студените степи като народ предател, по сталинските разбирания.
И още: че България влиза във войната на страната на Берлин, воюва срещу Великобритания и САЩ, че няколко хиляди българи загиват при бомбардировки, а в края на войната страната дава повече от 30 000 жертви на страната на обединените нации в бивша Югославия, Унгария и Австрия, както и че българските евреи са спасен. За откриването има и подходящ ден - 8 или 9 май догодина, когато е 60-годишнината от най-кръвопролитната световна война, заключава кореспондентът на БНР в руската столица.
Паметникът на Съветската армия в София е открит на 9 септември 1954 г., по случай 10-годишнината от 1944-та.
Надписът гласи: "На Съветската армия освободителка от признателния български народ".
Височината на постамента с фигурите е 37 метра, а целият комплекс е дело на авторски колектив, воден от арх. Данко Митов.
По централната бронзова група са работили Мара Георгиева и Васка Емануилова; лявата и дясната част с посрещането на Съветската армия са изработени от Иван Фунев.
Релефът "Октомври" е от Любомир Далчев, "Отечествената война" - от Васил Зидаров, а "Съпротивителното движение" - от Петър Дойчинов.
Сред изброените в нечетливия надпис "на гърба" на паметника са още арх. Любомир Нейков и художника Борис Ангелушев, както и скулптора Иван Лазаров (посмъртно).
Каменният Альоша, дело на Васил Радославов, е с височина 10,8 м и е открит в Пловдив през 1956 г.
