С ветовно известният виолончелист и диригент Мстислав Ростропович е починал днес в Москва точно месец, след като отпразнува своята 80-годишнина.
Още преди години светът го беше признал за най-великия музикант на нашето време.
Името му е сред "40-те безсмъртни" - почетните членове на Академията на изкуствата на Франция. Член е на американската Академия на науката и изкуството, на римската академия "Санта Чечилия", на британската Кралска музикална академия, на Кралската академия на Швеция, на Баварската академия за изящни изкуства, удостоен е със звание "Почетен доктор" на над 50 университета в цял свят.
Мстислав Ростропович е народен артист на СССР, лауреат на Сталинска и Ленинска награда. На рождения му ден в Кремъл на 27 март президентът Путин му връчи най-високия руски орден - "За заслуги пред Отечеството".
Ростропович свиреше практически целия репертоар за виолончело. Най-големи съвременни композитори от различни страни му посветиха десетки произведения. Маестрото застана начело на организационния комитет на авторитетния Международен музикален конкурс "Чайковски".
Ростропович се почувствал зле през декември миналата година по време на пътуване във Воронеж. Бил приет в онкологичния център "Блохин" и беше изписан оттам едва в началото на март, в навечерието на 80-годишнината му. Но в началото на април постъпил отново.
На 18 април му е била направена нова сложна операция, за която от Германия спешно са били извикани видни специалисти, сред които д-р Ганц Шмол.
Ростропович понесъл много тежко новата хирургическа намеса. Организмът му бил толкова е отслабнал, че специалистите категорично отказаха да правят прогнози.
Мстислав Ростропович започнал да учи музика от най-ранно детство. Баща му Леополд бил известен виолончелист, майка му - пианистка.
В Московската консерватория постъпил 16-годишен и учил композиция при Сергей Прокофиев и Дмитрий Шостакович.
Признат бил за отличен виолончелист през 1945 г., когато спечелил златен медал на първия по рода си конкурс в СССР.
Благодарение на гастроли и конкурси в чужбина бързо става известен в цял свят. Той е изпълнил за първи път 117 произведения за виолончело. Камерна музика е свирил заедно със Светослав Рихтер, Емил Гилелс и Леонид Коган, а като пианист - с Галина Вишневска.
Казваше, че за формирането му като личност огромно влияние са оказали Прокофиев, Шостакович и Бритън. Близо 60 композитори са му посветили свои произведения. Сред тях са Арам Хачатурян, Алфред Шнитке, Ленърд Бърнстейн, Кщищов Пеандерецки, Витолд Лютославски.
Още през 1969 г. Ростропович и съпругата му Галина Вишневска се обявяват в подкрепа на своя приятел, писателя дисидент Александър Солженицин. Приемат го да живее при тях в дачата им край Москва, пишат открито протестно писмо до Брежнев.
Властта ги наказва с отменяне на концерти и турнета и забрана за записи. През 1974 г. им издават изходящи визи, а през 1978 г. им е отнето съветското гражданство. То им беше възстановено през 1990 г. по времето на Горбачов.
От 1974 г. Ростропович става един от най-търсените диригенти в Европа и Америка. В продължение на 17 сезона е диригент на Националния симфоничен оркестър във Вашингтон, който се превръща в един от най-добрите в света. Редовно дирижира Берлинската филхармония, Бостонския симфоничен оркестър, Лондонския симфоничен оркестър и Лондонската филхармония.
Последните му записи са Концерт за виолончело и оркестър № 2 от Шнитке и "Завръщане в Русия" - документален филм за турнето през 1990 г. с Националния симфоничен оркестър.
Широко известна е благотворителната дейност на големия музикант. Той е президент на Фонда "Ростропович-Вишневска", който помага на детски здравни заведения в Русия.
Бори се за спасяване на джунглата на Амазонка, собственоръчно унищожава пиратски записи на свои изпълнения...
"Аз смятам виолончелото за жена", признава маестрото. "Всичко, което изпълнявам, обичам до припадък". Тъгата смята за най-плодотворното чувство за музиканта.
Животът му беше неразривно свързан с изключителната певица Галина Вишневска. "Омъжих се за него на четвъртия ден, след като се запознахме", признава певицата. И добавя, че е била покорена не от музиката, а от изключителното му чувство за хумор...
