Сагата Gillet започва през 1982 г., когато Тони става вносител на Donkervoort - известните холандски реплики на Lotus Super Seven - за Белгия. През Януари 1990 г. той успява да подобри световния рекорд за ускорение на сериен автомобил. Постижението от 3,85 сек. е регистрирано с леко модифициран Donkervoort. Тогава на Жиле му хрумна да разработи собствена бегачка, която да се справя със спринта дори по-добре, и едновременно с това да хваща окото, като по този начин си осигури евентуални клиенти.
Първият Gillet Vertigo (световъртеж) е готов още през 1991 г. и дебютира на 71-вото Брюкселско автомобилно изложение през януари следващата година. Нужни са още две години, през които проектът да бъде финазилиран до фаза производство и да премине през трудната цедка на европейското сертифициране. Междувременно Vertigo дефилира триумфално на автосалоните в Париж и Женева през 1993г., където събира погледите на публиката с футуристичните си форми и брутален дизайн.
Според изискванията на властите трябва да се произведат още два напълно функционални автомобила - една крайна версия на модела и първата серийна кола, с която да бъдат проведени краш-тестовете. Vertigo се справя безпроблемно с изпитанията. Серийният автомобил се различава от първите прототипи не само по преработената предница с вид на муцуна на риба-чук. За разлика от тях шасито вече се изработва от въглеродни нишки и материали със зърнеста структура - технология, заета направо от Formula 1. Това позволява масата му да се намали до феноменалните 58 кг.
Gillet Vertigo дебютира на пазара официално на 72-рото автомобилно изложение в Брюксел през януари 1994 г. Още същата година са продадени първите екземпляри, а в Намюр-Жамбру отваря врати новата фабрика на Тони Жиле. Най-сериозна реклама на новоизлюпения белгийски суперкар обаче прави поредното подобряване на рекорда за ускорение. Благодарение на 220-те конски сили на двигателя от Ford 2000 Cosworth Vertigo успява да се изстреля до стотака за 3,266 сек.
Славата му бързо се разпространява и скоро поръчки правят белгийският крал Албер Втори и бившият пилот от Формулата Филип Щрайф, за когото е конструирана специална версия, управлявана с джойстик и екипирана с автоматична трансмисия. Щрайф остава инвалид след тагичен инцидент по време на бразилската "Гран при" през 1989 г.
През 1995 г. пък Gillet се изхитрят и подаряват едно Vertigo на Ерик Башлар, белгийски пилот в Индикар, като част от стратегията си за завладяване на америксанския пазар. През 1997 г. се сдобива с врати тип "gullwing" и ново сърце. Пред задния мост вече може да се монтира и V-образен трилитров шестак на Alfa Romeo с мощност 226 к.с., копулиран с шестстепенна секвенциална скоростна кутия.
Максималната скорост е 250 км/ч, а ускорението до 100 км/ч - 4,5 секунди. От 1998 г. каросерията на белгийския хайтек-шампион се изработва от сплави от номекс и въглерод, които се отличават с невероятна трърдост и устойчивост на усукване. В момента Gillet разработват нова версия на Vertigo - Streiff. Цената на тези уникати зависи от екипировката, но обикновено стартира от 100 000 евро.
