Сред гостите на форума бяха посланиците на Италия и Франция Джан Батиста Кампаньола и Ив Сен-Жур, а сред участниците: Ивайло Знеполски, Валери Стефанов, Цочо Бояджиев, Георги Каприев, Димитрий Гинев, Димитър Зашев, информира БНР (BNR.bg).
За форума в България пристигнаха Жан-Марк Фери, който е автор на книга, обявена за най-доброто издание, посветено на европейската държава и гражданство, главният редактор на списание "Критик" Филип Роже, ученият Франсоа Растие, известен с левите си убеждения, вицепрезидентът на Световната семиотична организация Вилфриц Ньот.
В лекцията си Еко говори за "Понятието за границите на европейската култура", обяснява БНР.
"Роден съм в Европа, чувствам се европеец и естествено че тази идентичност е повлияла на моята работа. Сега се занимавам с ползата от това до каква степен моята мисъл е наистина европейска, а не азиатска или австралийска", каза той.
Според него границата е основната идея на латинския свят и на тази европейска култура, която е произлязла от падането на римската империя.
По думите му да обясниш света с причини, значи да изготвиш еднопосочна верига на едно движение, което върви от Алфа към Омега и никога не можеш да накараш да върви от Омега към Алфа.
В доклада си, който продължи близо час и засегна историята на човечеството от древността до наши дни, Еко често споменаваше Ницше, Фройд, Питагор, Аристотел.
"Продължението на тази лекция ще запазя за след 30 години, когато Ивайло (Знеполски, организаторът на форума - бел.ред.) отново ще организира семинар, за да отбележи моята 100-годишнина", бяха последните думи на госта, аплодирани дълго от присъстващите в залата над 400 души.
72-годишният Еко (TheModernWorld.com/Eco) чете лекции за науката за знаците - семиотиката - още от 60-те години, а есеистичната му книга "Отворената творба" се превръща в манифест на цяло поколение интелектуалци, припомня Би Ти Ви (bTV.bg.bg).
Световна известност обаче му носят не философските трудове, а романите му ("Името на розата", "Махалото на Фуко", "Островът от предишния ден", "Баудолино", издадени у нас от "Бард").
В тях средновековната мистериозност неусетно преминава в съвременен криминален трилър, чиито обрати увличат милиони читатели.
Като философ Еко смята, че търсенето на обяснение на света с отделни причини води към еднопосочно мислене.
Според него предимството на Европа е тъкмо в нейната многоликост и многоезичност.
"Моята мечта е маса, на която едни да говорим на италиански, други на български, трети на френски и да можем да се разбираме", сподели Еко в интервю пред Би Ти Ви.
Бъдещето на европейското обединение той вижда в намаляването на политическата тежест на големите национални държави за сметка на създаването на широка мрежа от свързани помежду си градове.
