В одеща тема за френскоезичните издания е освобождаването на българските медици от Либия, завръщането им вчера сутринта в България и ролята, която изиграха президентът на Франция Никoлa Саркози и съпругата му Сесилия в тази трудна мисия.
В. "Фигаро" отбелязва, че френският президент е направил нововъведение в дипломацията, като е изкарал на сцената много по-силен от един обикновен министър играч - съпругата на лидера.
Това беше само опит, но той подчерта блестящия майсторски похват на Саркози, допълва изданието.
В. "Юманите" смята, че в контекста на трудните преговори Саркози е поел огромен риск да изпрати съпругата си да прави подобно медийно шоу в Триполи.
Католическият "Кроа" отбелязва, че Саркози прави нововъведения, обръща с главата надолу установените навици и вкарва в действие кръг от свои приближени и всичко това действа.
"Хепиенд в Либия" е озаглавил редакционния си коментар по темата френският в. "Монд".
Каквато и да е ролята на всяка една страна в тази щастлива развръзка, трябва да се поздравим от изхода на тази сложна мисия, ръководена от генералния секретар на Елисейския дворец Клод Геан, от еврокомисаря по външните отношения Бенита Фереро-Валднер и от звездата в нея - Сесилия Саркози, допълва френското издание.
В нощта след избирането му за президент на Франция Никола Саркози подчерта колко важно за него е намирането на изход от кризата с българските медици, която обаче не касаеше пряко Франция.
Тогава той показа и до каква степен е решен да постигне подобен изход. От този момент беше логично, че успехът на тази мисия, или пък евентуалният й провал щяха да бъдат приписани именно на него.
Това обаче не ни освобождава от задължението да зададем някои въпроси за ролята, която френският президент повери на съпругата си в тази мисия, допълва в. "Монд".
Изданието припомня, че са чести случаите на поверителни и сложни преговори, в които, за да се стигне до резултат, една държава трябва да използва и по-малко официални канали от тези на дипломацията и да избере личности, които в миналото са създали полезни връзки с чуждестранния събеседник.
Подобен пример са мисиите, които президентът Франсоа Митеран поверяваше на Ролан Дюма още по времето, когато той все още не беше министър.
Но според "Монд" този път обаче нещата не стоят така. Теренът беше доста поразчистен още преди първото пътуване на госпожа Саркози в Либия. Освен това съпругата на френския президент не може да се похвали с каквато и да е специална или предходна връзка, установена в качеството й на френска първа дама с либийския лидер, допълва френският всекидневник.
В друг коментар по темата в. "Монд" отбелязва, че произнесените срещу българските медици смъртни присъди са обида за научната истина, нанесено от страна на либийското правосъдие.
Изданието припомня, че световноизвестни специалисти по вируса на СПИН като Люк Монтание, Виторио Колици и Робер Гало са доказали невинността на българите, но тези доказателства изобщо не са били взети под внимание от либийския съд.
Дипломацията предпочита да действа на сянка, но Никола Саркози избра светлината, отбелязва в. "Вен катр йор".
В мига на изказване на благодарности за освобождаването на българските медици София обяви за светец френския президент.
Неговата намеса ускори по един поразяващ начин освобождаването на медиците, които гниеха в либийски затвори повече от 8 години, допълва изданието.
Уморен да преговаря с брюкселски чиновници либийският лидер Муамар Кадафи вероятно се е почувствал по- уважаван, когато е имал възможността да преговаря със съпругата на държавен глава, коментира изданието.
"Вен катр йор" цитира и Клод Монике, специалист по въпросите на френското разузнаването, който смята, че освобождаването на българските медици е просто случай на взимане на заложници, за чиято свобода беше платен откуп.
Няма съмнение, че това развитие, ще наведе други съмнителни режими на подобни чудновати идеи, допълва експертът.
Изданието отбелязва също, че от кризата с българските медици Кадафи излиза с високо вдигната глава. До неотдавна той дори не можеше да напусне страната си, а сега европейските лидери го аплодират.
Във вътрешността на страната обаче ситуацията е по-напрегната. Кризата с българите беше всъщност либийско-либийска история. Тя позволи на Кадафи да озапти ислямистката опозиция в района на Бенгази, като показа, че няма да освободи тези "развратни западняци".
Сега "развратните западняци" са на свобода, помилвани са в родината си и интегристкият фронт в Либия може да поднови атаките си срещу Кадафи, допълва изданието, цитирайки неназован френски дипломат.
Същевременно вестникът отбелязва, че намесата на семейство Саркози в случая с българите е отчаяло ЕС, въпреки изразените вчера благодарности към френската президентска двойка от страна на председателя на ЕК Жозе Мануeл Барозу и на еврокомисарката Фереро-Валднер.
Романо Проди доста се поизпоти, за да постигне свободата на българите. Британският посланик в Триполи също свърши невероятна работа.
Именно тези колективни усилия, започнали много преди нахлуването на Франция, доведоха до постигането на споразумение, заключава изданието.
В интервю за швейцарския в. "Тан" Хасни Абиди, директор на женевския Център за изследвания и проучвания на арабския и средиземноморския свят, твърди, че приключването на кризата с българските медици е било операция по оневиняването на либийския лидер.
Кадафи спаси режима си и получи политическа реабилитация в Европа и пред международната общност. Знаеше се, че заразата на либийските деца е резултат от недостатъците на либийската здравна система и на либийската политическа система.
Кадафи успя да владее умело СПИН-досието, като спаси репутацията си в Либия и постигна интегрирането на страната си в международната общност, смята Абиди.
Сега вратата е отворена за чуждите компании, които искат да инвестират в Либия. Досега те се въздържаха да го направят, защото нормализирането на отношенията на Либия с международната общност се препъваше в случая с българските медици, допълва експертът, цитиран от в. "Тан".
Развитието на случая с българските медици е личен успех за Никола Саркози, но и победа в казус с вземане на заложници, отбелязва в. "Либерасион".
Режимът на Муамар Кадафи, който формулира срещу медиците ужасяващи обвинения при скалъпени доказателства, който организира привидни процеси срещу тях и потъпка правото и морала, най-после беше удовлетворен.
Той беляза завръщането си на международната сцена, като показва подписаното между Триполи и Брюксел споразумение за сътрудничество и днешното политическо посещение на Никола Саркози в Либия, допълва изданието.
В друг коментар по темата вестникът отбелязва, че намесата на Саркози в случая с българките е доказателство, че той има намерение да е по всички фронтове, като обеща в предизборната си кампания, и след това, при идването си на власт, когато се впусна в дипломатически инициативи във всички посоки.
Кадафи е големият победител в случая с българките, пише в. "Трибюн", цитирайки германския евродепутат Даниел Кон-Бeндит. Сега той се превърна в интересен събеседник и вероятно ще бъде поканен и посрещнат тържествено в Елисейския дворец, казва германският политик, цитиран от "Трибюн".
Кон-Бендит нарича намесата на френската президентска двойка по случая с българите "семейна терапия" и отбелязва, че участието на Сесилия Саркози в преговорите е белязало поражението на френския външен министър Бернар Кушнер.
Случаят с българките беше страшно объркана история, приключила благодарение на невероятни пазарлъци, коментира в. "Журнал дю Жура".
Германските всекидневници също поместват многобройните коментари след освобождаването на петте български медицински сестри и палестинския лекар от либийския затвор.
"След осемгодишно мъченичество, след съмнителни съдебни процедури и заплахи със смъртно наказание, българските медицински сестри и лекаря благополучно се прибраха у дома.
Българският президент ги помилва още на летището. Това е щастливата развръзка на една зловещо инсценирана драма. Уви, в края на трагедията кукловодът вместо наказание получава похвали и награди.
Либийският диктатор Кадафи можеше още преди години да сложи край на този горчив фарс. Остава да констатираме, че ЕС щедро му плати.
Днес вече е много лесно да изнудваш западни демокрации. И изнудването винаги се изплаща", се казва в критичен материал на "Ландсхутер Цайтунг".
На същото мнение е и коментаторът във "Франкфуртер Рундшау": "Демокрациите не се поддават на изнудване, непрекъснато ни повтарят политиците. Вярно е обаче обратното.
Когато става дума за човешки живот, често пъти не остава нищо друго, освен да платиш. С неприятно чувство, тайничко, по заобиколни пътища.
Случаят в Либия показва с какво безсрамие не само най-долните гангстерски банди, но дори и цели държави злоупотребяват с правосъдието и с общочовешките ценности.
Чудно ли е тогава, че редом с безсилието изпитваме и гняв, когато държавният тероризъм води до такива резултати".
"Зюддойче Цайтунг" също се опитва да разбули задкулисните мотиви на тази развръзка.
"Кадафи се нуждае от успех, защото либийската икономика е в стагнация, а недоволството не може да бъде вечно потискано. Страната има спешна нужда от инвестиции в петролната си промишленост.
По същата причина наскоро в Триполи беше и Тони Блеър, по време на прощалната си обиколка като британски премиер. Тогава много се говори за световния мир и се сключи една сделка за милиони, която подсигурява либийски петрол и газ за британската компания "Бритиш Петролиум", пише изданието.
"Везер Курир" също се спира на икономическия аспект, но и на ролята, която пое френският президент: "Никой не се съмнява, че Европа има нужда от Либия: като доставчик на енергия, като партньор в борбата срещу тероризма и за решаването на проблема с африканските бежанци.
Това е суровата реална политика. И в този общ концерт от европейска гледна точка Саркози може да свири дори на тромпет, но не и да държи диригентската палка.
Защото едва ли е редно да се прегръщаш с непредсказуемия Кадафи, само за да натриеш носа на Вашингтон. Да не говорим колко нередни са сметките на Париж евентуално да въоръжи Либия като противотежест на Алжир или Судан".
"Нюрнбергер Нахрихтен" още по-остро критикува френския президент и съпругата му:
"След щастливия изход на драмата, "Супер-Сарко" се пъчи прекалено много и нескромно си приписва една заслуга, която всъщност принадлежи на други.
Защото в продължение на години зад кулисите с либийския революционен ръководител упорито преговаряха британският премиер Тони Блеър и германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер.
И което е по-лошо: Саркози безсрамно използва шумната афера, за да помогне на своята капризна съпруга, която си търси собствено поле за дейност. Така той деградира сложната международна политика до нещо като семейна терапия".
"Вестфелише Нахрихтен" също е критично настроен към приноса на семейство Саркози:
"Не всички са въодушевени от очарователната офанзива на Сесилия Саркози като хуманитарна посланичка на предния политически фронт. Политическата легитимация на нейния демарж си остава спорна.
Навремето Хилари Клинтън доста се опари с политическата си активност като първа дама. Съпругата на френския президент може да има по-голям късмет, защото нейната мисия приключи с хубав хуманитарен успех".
В обобщаващ коментар "Тюрингер Алгемайне" пише: "Днес френският президент заминава за Либия, след като малко преди това беше изпратил съпругата си за финализиране на преговорите.
Останалите партньори в ЕС с основание са объркани. Та нали тъкмо те вече от години преговарят по тази тема, по която Париж досега изобщо не се опита да даде своя принос в Либия.
Обаче изявите на мадам Саркози в Триполи и в София създадоха впечатлението, че едва ли не и тя самата е получила свободата си. Правилно е, че в момента ЕС се опитва чрез по-тясно сътрудничество отново да обвърже доскорошната бандитска държава Либия.
Въпреки това обаче накрая остава едно блудкаво чувство. Просто защото не се знае кой и колко е платил за тази сделка или какви бъдещи договори са били подготвени.
Ролята на шестимата осъдени приключи щастливо. Но те платиха висока цена за тази игра".
Редица вестници осъждат условията за изход от кризата. Португалският "Диариу де Нотисиаш" смята, че те "не са много ясни" и не вярва и за миг, че ЕС не е дал своята лепта.
"Либр Белжик" настоява, че ЕС е дал пари на държава, която "седи върху големи петролни ресурси", докато "Де Стандаарт" стига до там да напише, че "твърдението на Никола Саркози, че ЕС не е дал нито едно евро е дипломатическото откритие на годината".
Истината е, че милиони западни пари се стекоха към Либия, пише холандският "Ханделсблад" и поставя като мото очакванията за обществените свободи в Либия, където "нищо не се случва без съгласието на началника".
"Съпрузите Саркози се качват на сцената, позират като герои, сякаш са единствените спасители на жертвите, дори от гледна точка на френския държавен глава, заложени са други интереси - трябва да се продават стоки срещу петрол и газ и след това да се представиш като голям дипломат, който успява да вкара Либия и Кадафи в пътя на Европа", анализира "Ханделсблад".
ЕС получи освобождаването на сестрите и палестинския лекар в замяна на икономически отстъпки, посочва руският "Газета". Британският "Гардиън" е по-предпазлив в догадките си и иронията като пита: "Кой какво плати на кого?"
Заключението идва от чешкия "Днес", за който "Либия и Запада се прегърнаха, въпреки че това, което предхождаше тази огромна любов, не беше нищо друго освен обикновен тероризъм".
