Б ългария примамва туристи с бляскавите съкровища на древните траки, съобщава "Франс прес" в кореспонденция от Варна. Страната е събрала за първи път на едно място девет от най-важните си златни и сребърни археологически находки, обобщава агенцията.
Предметите, които са датирани между 5000 г. пр.н.е. и III в. от н.е. "формират част от основите на европейската цивилизация", обяви президентът Георги Първанов, който откри изложбата в присъствието на 12 държавни глави от Централна и Източна Европа.
Докато пред Националния исторически музей в черноморския град се извиваха опашки, директорът му Божидар Димитров прогнозира 1 млн. посетители за петте месеца, в които експозицията ще остане там, преди да бъде разпръсната по различни изложби по света, допълва АФП.
Деветте колекции принадлежат на шест български музея, но рядко биват виждани от българската публика, тъй като от чужбина постоянно искат експозициите да им гостуват.
Страната е смятана за родина на древните траки - майстори златари, населявали територии в Югозападна Европа между Карпатите до Кавказкия регион. Тяхната цивилизация все още е обвита в тайнственост.
Най-известна от тези съкровища е амфората ритон - орнаментиран съд за напитки, - както и още девет подобни, направени от чисто злато и украсени с главите на митологични животни и герои, обяснява агенцията. Тези творби, намерени край западния град Панагюрище, тежат над 6 кг.
Собствената колекция на музея включва смятаното за "най-старото обработено древно злато в света, открито в гробница край Варна и датиращо от 4400-4200 г. пр. Хр.", казва Димитров пред АФП. Това съкровище било намерено през 1972 г. и съдържа 990 миниатюрни златни орнаменти с общо тегло 1,5 кг.
Две огърлици, изкопани през последните две години край централното село Дъбене и датирани към третото хилядолетие пр.н.е., също покоряват публиката с умелата работа по свързването на 15 000 миниатюрни златни халки.
В цяла Европа и Близкия изток има само една находка, която може да им съперничи - златните съкровища на древната Троя, допълва Димитров.
Изложбата включва и най-голямото златно съкровище от бронзовата епоха (XIII в. пр.н.е.), открито във Вълчитрън, Северна България. То се състои от 13 ритуални съда и тежи 12,5 кг.
Показаните шедьоври са подсказали доста за ритуалите и дворцовия живот на древните траки, казва още шефът на НИМ пред агенцията. Той пояснява, че тракийските царе са били и върховни жреци, а златните и сребърните съдове за храна и напитки са били имали роля не само като символи на властта, но и при религиозните ритуали.
Най-голямото тракийско съкровище - от Рогозен, се състои от 165 сребърни вази и чаши, които са били собственост на царски род в днешната Североизточна България в продължение на две столетия, разказва още "Франс прес".
Най-новите находки, показани в изложбата, бяха открити миналото лято в гробищна могила край Елхово, на югоизток: златна корона, части от доспехи, конски амуниции плюс миниатюрни бронзови, сребърни и златни предмети, поставени вътре, за да придружат древния владетел в отвъдното.
Из цяла България са разпръснати над 10 000 тракийски гробници, но повечето от тях вече са претърсени от иманяри.
През 2003 г. правителството даде началото на проект за културен туризъм в т.нар. "Долина на тракийските царе" в Централна България, където вече са разкопани около 15 могили, които не могат да се посещават заради лошата инфраструктура, заключава агенцията.
криза, която тихо расте" />
