Теди Москов се завърна от Хамбург, където на 22 декември беше премиерата на неговия спектакъл "Бурята" в Театралната академия.
- Г-н Москов, почувствахте ли се европеец?
- Все още не. Доста липси тегнат от миналото. Расли сме в общество колективно, ходили сме по бунгала на море, чакали сме по 20 години за автомобили и за жилища. Така че не мога да се почувствам европеец, а бедността ми е по-сладка от имането. А и не знам какво означава да си европеец. Не искам да се изживявам като онези, които броят стотинките си, въпреки че имат доста.
- В какво се различаваме?
- Генетично. Българинът произвежда кисело мляко, германецът - Мерцедеси.
- Какво друго е типично за тях?
- Самотата, богатството, лъскавостта, чистотата. Неестествената, прекалената, стерилната. Най-вече в отношенията им. Разбира се, има и чудесни хора. Докато съм в Германия, съм много зает, репетирам непрекъснато. И нямам други контакти, освен по работа.
- Някога в Западна Европа имали ли сте притеснения, че сте българин?
- Не. Защото ние умеем от найлонов плик и смачкана хартия да измислим декор, а те не могат да го направят, без да имат 500 000 евро бюджет.
- Какво представление е "Бурята"?
- Сложих му още едно заглавие - "Лошо време прави добра история". Митко Гочев веднага ме "обвини", че съм откраднал от Богомил Райнов "Няма нищо по-хубаво от лошото време". Но не е така. Всичко се случва на симпозиум на шекспироведи, които си предават триъгълна брада, за да говорят. Жените си я слагат между бедрата. Чиста естетска картина. Всички са в ръцете на Просперо, вързани в ластици - 15 души, като огромна марионетка. Представлението ще се показва на срещата на всички театрални училища в Залцбург. Не съм получавал по-добра критика от тази в "Хамбургер абендблад". Наричат ме маг, постигнал спиращи дъха картини. Разбира се, промених доста от текста на Шекспир. Десет човека играят духа Ариел. Декорът е купчина пясък на гола сцена и нищо друго. Със студентите беше приятно да се работи. Оказа се, че съм техен кумир с шестте си спектакъла в Хамбург. В нито един софийски театър нямам толкова постановки, колкото са в Талия театър.
- Нима там няма завист?
- Има, и е страшна. Все по-трудно ми става да работя в немските театри. Конкуренцията е свирепа, защото хонорарите са грандиозни. Те се борят предимно за пари. Но завистта е навсякъде. Тя не е приоритет на една нация, една партия или една прослойка. Завистта е дяволска работа. И аз не съм лишен от нея. Всеки е уязвим.
- Имате ли прогноза за бъдещето ни в Евросъюза?
- Не съм врачка. Световете ни са коренно различни. Те не знаят какво означава градският автобус да закъснее, докато чакаш на спирката. Там също има корупция - стига са се подигравали на нашата. Но тяхната е в титанични размери. Сега станаха скандали със "Сименс" и с други големи компании. Но това се вежливи скандали - с усмивка, с любезен тон. Няма ги грубите думи, няма псувни.
- Понаучихте ли немските артисти на някоя и друга попържня?
- Разбира се. Нито немците, нито англичаните имат изречения за майката, интересно им е. Обяснявал съм им, че Фройд сигурно е бил на екскурзия в България и оттам е тръгнала теорията му за Едиповия комплекс.
- С какво още можем да ги изненадаме?
- С Христо Фотев. Не толкова със стиховете му - защото няма да се намери кой да ги преведе добре на немски, колкото с поведението му. Обадил се на приятел и го запитал: "Колко лева имаш?" и той му отговорил: "5". Фотев обобщил: "Значи имаме 5 и 20". Този манталитет за Германия е просто необясним. Там няма как да бъде възприето "имаме". Бихме могли да ги изненадаме с природа, разбира се, ако не застроим всичко. С изкуство - тук-там. Защото парите се инвестират в чалга и в простотия.
- Значи се отнасяте съвсем хладнокръвно към приемането ни в Евросъюза?
- Всички го приемат по този начин. Ще се юрнат тълпи, за които решетките на каналите ще представляват ценен материал за пунктовете за вторични суровини. Крадците обаче ще бъдат бързо хванати и екстрадирани. Не съм експерт. Не съм пророк. Ние бяхме държани в инкубатор. Все едно да пуснеш бройлер да лети с диви гъски. Тепърва ни предстои да видим и да разберем. Преди имахме информационно затъмнение. Сега имаме информационно заслепение. Но пък като не знаем езици, не е ясно какво разбираме. Вървим по някакъв наш, странен път. Между нас има страшно свестни хора. И страшно прости хора. Като във всички останали страни. Няма нация, която да е по-добра от друга.
- Коя е любимата ви реплика на Шекспир?
- Светът е сцена и всички ние сме актьори. Това е най-добрата философия за живота. След това идва вечното. Тогава ще се разбере какво и как. Класацията "Великите българи" в началото много ме ядоса. После я приех с усмивка. Представям си някъде във вечността Васил Левски да слуша Азис. Но в класацията има хора, които не са българи. Като Борис Трети и Симеон Сакскобургготски. Слагат ги поради неграмотност. Както подреждат естрадни певци до Борис Първи, който е тласнал България към Европа, въпреки че е загубил синовете си. И от диво племе ни е превърнал в християни. Тази класация ме отдалечи от народа. Бая ме накара да се замисля дали да не се върна в Хамбург. Тежка работа. Подиграхме се на себе си. А и не е ясно дали ръководството на БНТ не ни манипулира. Трябваше да се направят раздели - на фигури, съществени за историческото развитие на нацията ни.
- Каква е вашата лична класация?
- Начело в нея е Борис Първи. Разбира се, Иван Асен, Симеон - царе български. Васил Левски, грандиозният поет Ботев. Гаврил Хлътев, известен като Бенковски. Без съмнение Захарий Стоянов, който на 18 години е бил неграмотен овчар, а на 36 е председател на Народното събрание. Той е основоположник на биографичния жанр в националната ни литература и автор на най-великата й книга - "Записки по българските въстания". Уникална личност. За да не изхарчи народните пари, е ял пастърма, а е страдал от язва и загинал поради това след кръвоизлив. От него знаем как овчарите са лекували висока температура - с геги. Ако умреш, болестта е била по-силна. Този опит трябва да се въведе в Сорбоната. Ето с това можем да изненадаме Европа - с практиката на чобаните от Медвен. Въобще всички дейци на Възраждането ни са велики хора. Раковски е най-великият военен стратег, основател на нелегална армия. Делото му трябва да се изучава.
- Кои са другите ни демони?
- Дребномислието. Злобата. Завистта.
- Станахме ли по християни?
- Не. Но всички онези, които забраняваха да влизаме по църквите, сега са там първи по празниците.
- На кого сте кръстен?
- На дядо ми по майчина линия. Той е бил винар в Габрово. И според желанието му на този 27 декември отворихме бутилка с вино, произведено от него преди 70 години. Направихме го пред снимката му. Той като че ли беше там и следеше дали ще се справим. Виното имаше дъх на живот.
- Синът ви учи операторско майсторство първа година в НАТФИЗ - бихте ли му поверили свой филм?
- Не знам дали бих снимал с него, защото не искам да го контролирам или да се говори за мафията Москови. Когато ме приеха "Куклена режисура", се оказа, че било заради майка ми, която пише пиеси за деца.
- Какво се каните да поставяте в София?
- "Бурята" в Младежкия. "Херкулес и Авгиевите обори" в Сатирата - доста силна пиеса на Дюренмат. Метафората е, че в края на живота си всеки герой чисти лайна. "Животно на трона" в Малък градски театър Зад канала по "Кралят елен". Във Военния ще правя "Армията на Бранкалеоне". Имам разрешението на режисьора на филма Марио Моничели. Той е на 92 години и изглежда по-млад от мен.
- Не се ли изкушавате да напишете книга?
- Спряха ме в телевизията, като ме спрат и в театъра, ще ми остане време и за книга.
- Означава ли това, че се отказвате от "Улицата"?
- Не знам дали има смисъл да продължавам. Вече от няколко години липсва от екрана, а Лафазанов изхаби физиономията си за глупаво предаване. Спират ме хора по улицата и ми викат: "Кажи му да не се излага". Мога да започна с нови артисти - с Робърт де Ниро и Фей Дънуей. А и с по-сериозни - като Чичолина. Но не мога да я облека. Най-много да играе в "Голото патенце" по сценарий на Андрей Слабаков. С него се запознахме в Италия. Когато ни изхвърлиха от дома на Борис Христов, седем души отидохме в едностайния му апартамент - 2,50 на 2,20. В най-скъпия квартал, "Париоли", където живееха Еторе Скола и други киновеличия. Освен Андрей, жена му Ернестина и сестра й, бяхме Антоанета Николова от Би Ти Ви, Стоян Камбарев, Бог да го прости, Влади Люцканов и аз. Спяхме на смени на леглото. Много добре си живеехме. После се самонанесохме в блока на посолството ни. Обещахме, че ще плащаме наем, но не го направихме.
- А защо ви изхвърлиха от центъра "Борис Христов"?
- Защото градинарят Яшмаков чул как сме си говорили, че може би няма да се върнем в България. А вече имаше свобода - беше 91-а година. Мобилизирал партийните структури и навил жената на Борис Христов, че не сме оперни певци и трябва да бъдем изхвърлени от дома.
- И все пак, ще гледаме ли нова "Улица"?
- Имам прекрасен сценарий, но нямам телевизия, която да го приюти. Всъщност ми предлагат да си намеря спонсори, защото не можели да платят шоуто. То има всички международни награди, любимо е на студентите в интернет и на "Славейков" продават нелегално всяка серия от него. Други основания да ми дадат пари липсват. Последното предаване беше свалено от екран лично от Нидал Алгафари. Той даде мъгляви обяснения на сирийски, от които аз нищо не разбрах. Тогава директор беше Кирчо Гоцев. След като подписа спирането, срещнал Лафазанов и му поискал "Улицата" на видео, защото му било любимото шоу. Смешки. Да са живи и здрави. "Улицата" изигра своята роля. Имаше хубави и не толкова хубави неща в нея. Беше посветена на малкия човек. Но той гласува не за когото трябва в класацията за велик. А може би той въобще не е гласувал. Гласува кухият, празният, кънтящият човек. Ходещата тонколона на чалгата.
