В статия за германския всекидневник "Франкфуртер рундшау" публицистът Мартин Людке описва впечатленията си от България, придобити в рамките на германо-българския литературен проект "Германско пътуване към Пловдив".
Предлагаме ви откъс от статията, излъчен от Българската редакция на "Дойче веле":
Продължаваме към едно свещено място за поклонение в сърцето на Родопите. Говори се, че там е погребано парченце от Христовия кръст. Пред нас се разкрива тракийската низина, родината на Орфей, който трогвал с песента си дори зверовете и дърветата.
Българите и днес се гордеят с това наследство и определят своето място в центъра на европейската културна история - а не в периферията й.
Една възрастна жена пред нас чисти боб. Невероятно нали, обръща се към мен Манфред Мецна, шеф на издателството "Вундерхорн" в Хайделберг. Тази жена е на 114 години. Родена е през 1891 г.
Изведнъж аз осъзнах онова, което през цялото време в България неясно се въртеше в главата ми - феномена на разновремие.
Тук XIX век все още е осезаем, а страната се намира в процес на глобализирана модерност. Градът и селото са на светлинни години един от друг. Явни са проблемите на прехода.
Старите морални ценности са почти изчезнали и всеки се спасява по свой собствен начин.
Това води до фрапиращи ситуации. Така например сервитьорът в един чисто нов и модерен хотел изисква допълнително пари за млякото към кафето - 1 евро, което, разбира се, той ще прибере за себе си.
Това са доста често срещани явления. България съвсем очевидно изживява процеса на прехода. Това се разбира и от гледките по улиците на изоставени и повредени коли, които чакат за помощ.
Такива впечатления се описват от участниците в проекта "Германско пътуване до Пловдив". Повече от 10 години немски писатели коментират развитието на града - всеки по свой собствен начин.
Това е един своеобразен протокол на постепенното приближаване на старинния град край Родопите към Запада. През август тази година излезе и последната книга от поредицата. В края на проекта Инго Вилхелм, който е главен инициатор на това начинание, получи признанието почетен гражданин на град Пловдив.
Литературният проект предизвика и разочарования. Поводът за това беше книгата на Михаел Бузелмайер "Кучетата на Пловдив", в която той описва проблема с българските роми, които българите все още наричат цигани.
Дори самото споменаване на фактите се приема като обидна критика.
Това се среща често в малки страни, където хората са доста чувствителни и неуверени в себе си.
Интелектуалците тук с право са се примирили със ситуацията. Приемането на България и Румъния в ЕС е планувано за 2007 г. Тези две страни са на прага на Западна Европа. Какво означава това за тях, как ще повлияе това на културата им, на самочувствието на интелектуалците?
Българската поетеса Мирела Иванова сподели почти със сълзи на очи спомените си от времето на прехода преди 20 години. Тогавашното отчаяние веднага отстъпило място на еуфорията от предстоящите промени,
Европа се превърнала в утопия, предмет на постоянни дискусии.
А каква е ситуацията днес? Сега трябва само да се стремим да достигнем критериите за предстоящото приемане в ЕС, отговаря ми редакторът на телевизионния канал "Телевизия Европа". Той ми обяснява защо очакванията на българите, свързани с присъединяването, не са особено големи:
Няма я вече еуфорията, животът за много хора е станал още по-труден от преди. Безработицата се е увеличила, а тези, които имат работа, печелят малко.
Социализмът, за който малцина тъгуват, е вече история.
По селата все още не се е променило твърде много. В неделя мъжете седят пред къщите си, наблюдават минаващите покрай тях коли и чакат съвсем спокойно края на деня. Вечер се наслаждават на това прекрасно звездно небе, което при нас в Германия отдавна вече не може да се види, а това, което виждаме ние, е една мизерия, която може скоро да сполети и нас.
