Срещаме се всеки ден.... Водата!

Горещ летен ден чудак, бедняк и богаташ всяко живо същество търси – водата, жадува без нея не може да същесвува!

Срещаме се всеки ден....Водата - дали й благодарим, че винаги когато я потърсим е на уреченото място, достатъчно, за да покрие животоспасяваща нужда и да се отегли после тихо? Днес повече от един милиард души нямат достъп до чиста питейна вода, след 20 години техният брой може да нарасне до 3 милиарда.

Водата е единственото вещество което при намаляване на температурата се разширява, много просто по химичен състав – водород и кислород, ала все още с неизяснени докрай свойства.

Незабелязано забързани препускат, за да се влеят в едно, реки и извори, поточета и ручеи.... Погледът ми попада на няколко птички неуморни, водица си пийват от някоя локва или пък през топлото лято чувам как жабките крякат в някое блато.

Мирис на море – таз наслада, с невидима сила гали съзнанието ми и нежно ме докосва. Погледът ми се рее в безкрая, там където морето докосва небето, цветовете танцуват и сменят нюансите си от светло синьо до тюркоазено зелено. Шумът на вълните, обгръща съзнанието ми и започвам да плувам из безбрежността на морската шир... Идват и си отиват, могъщи....красиви! Поглеждам в чашата си, любимите ми шумящи мехурчета, бързо се пукат - шампанско пенливо, сякаш побрала съм морска вълна. Дали знаем, че морската сол абсобира отрицателните енергии на земята? Отпивам чувство с вкус на плодове, опиянена от омайващия аромат на море, наслаждавам се на неповторимия миг! Погледът ми попада на две бели чайки, с премерена точност впускащи се в синята разпенена вода на морето. Сигурна съм, че чуват гласът на водата тихо стенещ за чистота! Знаем ли, че тя водата запечатва информацията, и че в нея се крие паметта на Земята, тя ни чува, знаем ли, че е жива? Вървим забързани, умислени, вглъбени в проблемите си, а с тази отрицателна енергия влияем на водата и нарушаваме природната хармония.

Еххх, морето....дали не се целим направо в сърцето му? Взирам поглед в деството, питам се къде избягаха изящните рибки и костенурки с техните къщурки, поглеждам – щипалки и русалки се смеят, щастливо живеят? Грациозни богини с дълги къдрици и огърлици от миди се гонят с палавите делфини и пеещите сирени. Вслушвам се в тайните на дълбините и чувам как плачат вълните, дори черните миди от ужас са се скрили, а кой ще филтрира морето? Водата тъгува,... морският плисък се превръща в писък за помощ пренесен в грохота и шумът на вълните.

Водата поглъща прана от слънчевата светлина, въздуха и земята, когато контактува с тях и е посредник между нас и Бога. Споменът ми и за тайнството в кръщенето с чудотворната сила на светената вода, за трепета в сърцето и очакването в душата. Устойчивата й структура от могъществото на молитвите се предава на всяко същество. И Исус е въздействал на информационното й поле чрез силата на мисълта си?!

Знаем ли, че Водата притежава силна фотографска памет?! Бащината къща..., водната стурктура на човек е индентична с тази на водата от мястото където се е родил!

Моята родина е България, живописна страна с едни от най-чудните водни природни чудеса. От планината Рила извира – Искъра, лакатуши и образува дивни проломи в Стара планина, пълноводната и дълбока Марица ни подканва, като бисерни сълзи Рилските езера спират дъха ни, а Камчия - планински красива към Черно море неуморно се влива. Водопад.....там нейде под връх Ботев величествено и гордо се спуска - „Райско пръскало”, докоснато от Бога, на Балканите единствен е той. Тих и не толкова син Дунава кротко далечни земи стига, но погледнете колко престъпно изцапан е той! Нека върнем величието му без застой! Средно взето, замърсените води надхвърлят 75% от всички течащи води на България! Множеството лечебни извори в страната са даденост, но и богатство, поглеждаме в сърцето на Родопите – Девин, приканва ни с незаменимите си минерални лечебни води. Сещаме ли се, че садките води са 2.5% от водното пространство на Земята и колко са ценни те? Цяр за всякакви болести, притежаваща чудотворни качества. Сутрин отворили очи докато се наслаждаваме на росата по листата, зажаднели за глътка благодат от чешмата, рядко вкусна и бистра в повечето случаи лековита, дали й дадваме благословия, любов и благодарност? Във въздуха се носи първокласно изпълнение на пиано, знаем ли, с какво ни даряват така изящно подредените кристали на водата?

Срешаме се всеки ден с нея...Водата! Има ли живо същество което може да живее без да я докосне, без да вкуси от нея или да й се наслади? Пролетта – цветята, тревата и плодните дръвчета, лятото – дарове от Бога - зеленчуци, есен – плодовете на труда ни, красотата на природата събрана в уюта пред камината на зимата.

В при­ро­да­та има ед­но сър­це, в Слън­це­то има един ум, във Все­ле­на­та има ед­на ду­ша и във вечност­та има един дух. Въздухът е брат, сестра е водата, Земята е майка, Слънцето е баща. Така Учителя Петър Дънов още преди столетие е напътсвал своите ученици с благодарност да се докосват до водата, защото тя е животът! Водата, която съдържа органични примеси, се отразява зле на организма, а нейната липса прави човека нервен и сух. На­ше­то сър­це - човеш­ко­то сър­це, пулси­ра приб­ли­зи­тел­но спо­ред пул­са на при­ро­да­та. От­ме­ре­ни са тия дви­же­ния. Сър­це­то на при­ро­да­та дър­жи жи­во­та. Скъ­са­ме ли та­зи връз­ка на при­ро­да­та, вед­на­га смърт­та ще пос­лед­ва. Един човек, кой­то не се въз­хи­ща­ва от то­ва, ко­е­то при­ро­да­та е нап­ра­ви­ла, той не мо­же да се въз­хи­ща­ва от човеш­ко­то из­кус­т­во. Ис­тин­с­ки­ят жи­вот за­ви­си от оне­зи без­с­мър­т­ни треп­те­ния в при­ро­да­та.

Водата под влиянието на нощта и на звездите, на облаците, на слънцето което като я огрее я превръща във вълшебна, тя е елексирът на живота!

И в при­ро­да­та има му­зи­ка, но не в та­зи при­ро­да, ко­я­то ние виж­да­ме. Во­да­та ръ­це ня­ма, но ние имаме и би трябвало да й ръ­коп­ляс­каме? Щом ми­нем пок­рай из­во­ра, ня­ма из­во­рът да ръкоп­ляс­ка, ние ще го сторим. Ка­то ми­нем пок­рай ня­коя ре­ка, нека си помислим: „Да жи­ве­ят ре­ки­те!“ Ръ­коп­ляс­кай­те! Защото тия “не­ве­жи­” ре­ки съз­да­ват за нас пло­до­ве­те - хра­на­та, от ко­я­то ние пос­то­ян­но взе­ма­ме - гра­ди­ни­те на Зе­мя­та. Тряб­­­ва да се учим от при­­ро­­да­­та, за­­що­­то в раз­­­лич­ни­­те фор­­­ми, ко­­и­­то тя е съз­­­да­­ла, ле­­жи ос­­­нов­­­на, ве­­ли­­ка ми­­съл, ко­­я­­то про­­ме­­ня със­­­то­­я­­ни­­е­­то на на­­шия ум, сър­­­це и во­­ля. Мислете върху водата, която се носи по течението и която не може без вятъра, който вее нагоре и върху светлината, която свети навсякъде. Мислете върху изворите и езерата, реките и океаните, помислете колко свободни са те...., как искаме да ги ограничим ние хората. Каква е нашата намеса и до къде можем още да стигнем?

Нашето тяло като се родим е съставено от 75% вода... дали е чиста, спокойна и пропусклива за светлина и цвят, форма и звук! Представете си картина, водата ще я отрази – може и да е красива и светла! От нас зависи какво ще нарисуваме и дали водата ще запамети благородните ни мисли, светлите ни думи изпълнени с любов и багодарност, и дали това което ще излъчим от себе си ще е в синхрон със закона на привличането, какво послание ще предадем на нейно Величество Водата, от нас зависи, защото срещаме се всеки ден....!