Горещ летен ден чудак, бедняк и богаташ всяко живо същество търси – водата, жадува без нея не може да същесвува!
Срещаме се всеки ден....Водата - дали й благодарим, че винаги когато я потърсим е на уреченото място, достатъчно, за да покрие животоспасяваща нужда и да се отегли после тихо? Днес повече от един милиард души нямат достъп до чиста питейна вода, след 20 години техният брой може да нарасне до 3 милиарда.
Водата е единственото вещество което при намаляване на температурата се разширява, много просто по химичен състав – водород и кислород, ала все още с неизяснени докрай свойства.
Незабелязано забързани препускат, за да се влеят в едно, реки и извори, поточета и ручеи.... Погледът ми попада на няколко птички неуморни, водица си пийват от някоя локва или пък през топлото лято чувам как жабките крякат в някое блато.
Мирис на море – таз наслада, с невидима сила гали съзнанието ми и нежно ме докосва. Погледът ми се рее в безкрая, там където морето докосва небето, цветовете танцуват и сменят нюансите си от светло синьо до тюркоазено зелено. Шумът на вълните, обгръща съзнанието ми и започвам да плувам из безбрежността на морската шир... Идват и си отиват, могъщи....красиви! Поглеждам в чашата си, любимите ми шумящи мехурчета, бързо се пукат - шампанско пенливо, сякаш побрала съм морска вълна. Дали знаем, че морската сол абсобира отрицателните енергии на земята? Отпивам чувство с вкус на плодове, опиянена от омайващия аромат на море, наслаждавам се на неповторимия миг! Погледът ми попада на две бели чайки, с премерена точност впускащи се в синята разпенена вода на морето. Сигурна съм, че чуват гласът на водата тихо стенещ за чистота! Знаем ли, че тя водата запечатва информацията, и че в нея се крие паметта на Земята, тя ни чува, знаем ли, че е жива? Вървим забързани, умислени, вглъбени в проблемите си, а с тази отрицателна енергия влияем на водата и нарушаваме природната хармония.
Еххх, морето....дали не се целим направо в сърцето му? Взирам поглед в деството, питам се къде избягаха изящните рибки и костенурки с техните къщурки, поглеждам – щипалки и русалки се смеят, щастливо живеят? Грациозни богини с дълги къдрици и огърлици от миди се гонят с палавите делфини и пеещите сирени. Вслушвам се в тайните на дълбините и чувам как плачат вълните, дори черните миди от ужас са се скрили, а кой ще филтрира морето? Водата тъгува,... морският плисък се превръща в писък за помощ пренесен в грохота и шумът на вълните.
Водата поглъща прана от слънчевата светлина, въздуха и земята, когато контактува с тях и е посредник между нас и Бога. Споменът ми и за тайнството в кръщенето с чудотворната сила на светената вода, за трепета в сърцето и очакването в душата. Устойчивата й структура от могъществото на молитвите се предава на всяко същество. И Исус е въздействал на информационното й поле чрез силата на мисълта си?!
Знаем ли, че Водата притежава силна фотографска памет?! Бащината къща..., водната стурктура на човек е индентична с тази на водата от мястото където се е родил!
Моята родина е България, живописна страна с едни от най-чудните водни природни чудеса. От планината Рила извира – Искъра, лакатуши и образува дивни проломи в Стара планина, пълноводната и дълбока Марица ни подканва, като бисерни сълзи Рилските езера спират дъха ни, а Камчия - планински красива към Черно море неуморно се влива. Водопад.....там нейде под връх Ботев величествено и гордо се спуска - „Райско пръскало”, докоснато от Бога, на Балканите единствен е той. Тих и не толкова син Дунава кротко далечни земи стига, но погледнете колко престъпно изцапан е той! Нека върнем величието му без застой! Средно взето, замърсените води надхвърлят 75% от всички течащи води на България! Множеството лечебни извори в страната са даденост, но и богатство, поглеждаме в сърцето на Родопите – Девин, приканва ни с незаменимите си минерални лечебни води. Сещаме ли се, че садките води са 2.5% от водното пространство на Земята и колко са ценни те? Цяр за всякакви болести, притежаваща чудотворни качества. Сутрин отворили очи докато се наслаждаваме на росата по листата, зажаднели за глътка благодат от чешмата, рядко вкусна и бистра в повечето случаи лековита, дали й дадваме благословия, любов и благодарност? Във въздуха се носи първокласно изпълнение на пиано, знаем ли, с какво ни даряват така изящно подредените кристали на водата?
Срешаме се всеки ден с нея...Водата! Има ли живо същество което може да живее без да я докосне, без да вкуси от нея или да й се наслади? Пролетта – цветята, тревата и плодните дръвчета, лятото – дарове от Бога - зеленчуци, есен – плодовете на труда ни, красотата на природата събрана в уюта пред камината на зимата.
В природата има едно сърце, в Слънцето има един ум, във Вселената има една душа и във вечността има един дух. Въздухът е брат, сестра е водата, Земята е майка, Слънцето е баща. Така Учителя Петър Дънов още преди столетие е напътсвал своите ученици с благодарност да се докосват до водата, защото тя е животът! Водата, която съдържа органични примеси, се отразява зле на организма, а нейната липса прави човека нервен и сух. Нашето сърце - човешкото сърце, пулсира приблизително според пулса на природата. Отмерени са тия движения. Сърцето на природата държи живота. Скъсаме ли тази връзка на природата, веднага смъртта ще последва. Един човек, който не се възхищава от това, което природата е направила, той не може да се възхищава от човешкото изкуство. Истинският живот зависи от онези безсмъртни трептения в природата.
Водата под влиянието на нощта и на звездите, на облаците, на слънцето което като я огрее я превръща във вълшебна, тя е елексирът на живота!
И в природата има музика, но не в тази природа, която ние виждаме. Водата ръце няма, но ние имаме и би трябвало да й ръкопляскаме? Щом минем покрай извора, няма изворът да ръкопляска, ние ще го сторим. Като минем покрай някоя река, нека си помислим: „Да живеят реките!“ Ръкопляскайте! Защото тия “невежи” реки създават за нас плодовете - храната, от която ние постоянно вземаме - градините на Земята. Трябва да се учим от природата, защото в различните форми, които тя е създала, лежи основна, велика мисъл, която променя състоянието на нашия ум, сърце и воля. Мислете върху водата, която се носи по течението и която не може без вятъра, който вее нагоре и върху светлината, която свети навсякъде. Мислете върху изворите и езерата, реките и океаните, помислете колко свободни са те...., как искаме да ги ограничим ние хората. Каква е нашата намеса и до къде можем още да стигнем?
Нашето тяло като се родим е съставено от 75% вода... дали е чиста, спокойна и пропусклива за светлина и цвят, форма и звук! Представете си картина, водата ще я отрази – може и да е красива и светла! От нас зависи какво ще нарисуваме и дали водата ще запамети благородните ни мисли, светлите ни думи изпълнени с любов и багодарност, и дали това което ще излъчим от себе си ще е в синхрон със закона на привличането, какво послание ще предадем на нейно Величество Водата, от нас зависи, защото срещаме се всеки ден....!
