С ред водещите теми за електронните издания на западните всекидневници е създаването вчера в Париж на Съюза за Средиземно море (ССМ).
Най-после се сбъдна мечтата на Саркози, пишат италианските "Кориере дела сера" и "Стампа". Според двете издания създаването на ССМ е било засенчено от пробив в отношенията на някои враждуващи досега страни, като Ливан и Сирия, и Израел и палестинците. Първите обещаха да установят дипломатически отношения, каквито досега не са имали от обявяването на тяхната независимост.
Вторите подчертаха, че никога досега не са били толкова близки до мирно споразумение и казаха, че подобна договореност ще осигури стабилност в глобален план, пишат всекидневниците.
"Кориере дела сера" коментира оказаното от Саркози внимание към гостуващия му сирийски държавен глава Башар Асад и пита дали френският президент трябваше действително да демонстрира подобно отношение. Припомня се, че подобно нещо се случи и с либийския лидер Муамар Кадафи, който обаче вчера предпочете да бойкотира създаването на ССМ.
"Кориере дела сера" акцентира и върху срещата на Саркози с турския премиер Ердоган и отбелязва, че на нея е било чуто това, което искаше да чуе Турция, а именно, че членството в ССМ и в ЕС са две различни неща. Досега Турция се опасяваше, че ССМ се създава само, за да бъде изолирана Анкара още повече от ЕС, припомня всекидневникът.
"Стампа" отбелязва, че инициативата на Саркози е била доста критикувана, но тя ни кара същевременно да погледнем към една действителност, която не трябва да се забравя. Средиземно море и регионът около него са южната граница на ЕС. Страните от южната страна на тази граница са съседи на ЕС и техните икономически и политически проблеми са проблеми и на съюза.
Сигурността и мирът на ЕС зависят от развитието на мирни отношения в райони, в които все още има конфликти, от икономическия прогрес на Южния бряг, от зараждането и укрепването на демократични режими в страните, където тоталитаризмът все още съществува.
Италианският "Република" припомня, че в началото проектът на Саркози е бил доста по-ограничен. В ССМ е трябвало да влязат само страните с излаз на Средиземно море. Северна Европа, начело с Германия, обаче се противопостави на тази идея и така се стигна до това разширяване на ССМ, което обаче рискува да отнеме специфичния характер на новия съюз и да направи работата му по-малко ефикасна.
Френският "Монд" нарича създаването на ССМ една достойна за похвала инициатива. Фактът, че Саркози успя да накара да седнат на една маса дългогодишните противници си е сам по себе си победа, допълва изданието.
"Монд" отбелязва, че трудностите, с които сега неизбежно ще се сблъска инициативата на Саркози, се подчертават от липсата на традиционната семейна снимка от учредяването на ССМ. А такива семейни снимки се правят винаги на която и да е било среща на върха.
Френският "Фигаро" пише, че ССМ е бил учреден под знака на мира. Изданието припомня, че новият съюз ще обедини около 750 милиона души от ЕС и от южния бряг на Средиземно море, един от най-разделените региони в света.
Саркози трябваше да се бори, за да наложи проекта си за ССМ, срещнал не особено радушен прием от някои европейски и арабски лидери, припомня изданието.
"Един дълъг годеж за ССМ", пише френският "Либерасион", перефразирайки с ирония името на романа на френския писател Себастиен Жаприсо "Най-дългият годеж", както и едноименния филм, заснет по него преди няколко години и постигнал голям успех във Франция.
Изданието отбелязва, че на срещата на върха в Париж не е било взето нито едно важно решение, но важно е било посланието, отправено към света от самото учредяване на
ССМ.
За британския "Файненшъл таймс" важното от срещата на върха в Париж е било именно постигнатият пробив в отношенията Ливан-Сирия. Решението на Дамаск да открие посолство в Бейрут означава, че Сирия ще трябва да приеме суверенитета на Ливан - страна, в която Дамаск винаги се е стремял да упражнява влияние през последните 30 години, отбелязва икономическият всекидневник.
Саркози изведе на преден план в ССМ темите за мира и за любовта между хората от двете страни на Средиземно море, пише британският "Дейли телеграф". Изданието допълва, че френският президент е направил истински дипломатически удар, като е събрал в Париж 42 държавни глави, сред които и дългогодишни врагове, и ги е обединил около една обща инициатива.
Подобен извод прави и "Гардиън". Любовта беше основната тема в дневния ред на срещата на върха на ССМ, допълва британският всекидневник и цитира думите на Саркози: "Целта на тази среща на върха е да се научим как да се обичаме един друг в Средиземноморието, вместо да продължаваме с омразата и войните". Вестникът отбелязва още, че Саркози е сложил края на статута на парий на сирийския президент Башар Асад.
Подобно е мнението и на "Ню Йорк таймс", за който най-важното от срещата на върха в Париж е това, че френският президент е помогнал на Сирия да излезе от изолацията.
Вестникът отбелязва обаче, че поканата към сирийския президент да присъства днес в Париж на военния парад по повод френския национален празник е разгневила мнозина френски военни, които някога бяха разположени в Ливан.
Несъразмерната среща на върха на европейските и близкоизточните лидери в Париж произведе серия от пробиви и дипломатически удари, пише британският "Индипендънт" по темата.
Израел се съгласи са освободи затворници, Сирия обеща да установи нормални отношения с Ливан за първи път от 65 години, но може би най-важното беше, че израелският премиер и сирийският президент бяха в една и съща зала и седяха на една и съща маса за първи път, отбелязва изданието.
Вестникът обаче припомня, че сирийският президент е успял да изчезне от залата, преди израелският премиер да започне да произнася речта си, посветена на установяването на мира в Близкия изток.
Смелата инициатива за създаването на ССМ отвори вратите на дипломацията, пише в. "Интернешънъл хералд трибюн".
