"Откога стана престъпление да живееш с родителите си? И аз съм на 35 години, ама все още имам нужда от родителите си и съм щастлива, че са до мен. Трябва да уважаваме старостта, това е нашето бъдеще", споделя потребител в "Розали", форум, посветен на най-различни любовни драми и други всекидневни неща. Като това например: да си намериш гадже на 32, което все още живее с родителите си.
Хората на средна възраст, които живеят с родителите си, според данни на "Отворено общество" и Световната банка са 2%, а според данни на "Алфа рисърч" достигат до 2.9%.
Има едно много просто обяснение на този феномен: това са деца, които отказват да пораснат и да поемат отговорността за собствения си живот. Ако все пак повярваме на техните собствени разкази, това едва ли е вярно обяснение.
Много от тях участват, при това с най-голям дял, в семейния бюджет. Те съвсем не се чувстват не-пораснали, дори и да обичат да играят на електронни игри. Водят самостоятелен живот, но предпочитат да останат в бащиния си дом, вместо да плащат наем. Може би това е техният
Начин дискретно да помагат на родителите си
Така стигаме до второ възможно обяснение: това е икономическа стратегия за справяне с нелекото всекидневие на хора с невисоки доходи. Според социологическите изследвания обаче тези деца пред пенсия имат средни доходи, най-често са със средно образование и живеят в големите областни градове, 79.3% от тях работят, а немалко сред тях са лекари, адвокати, мениджъри (13.8% са с висше образование).
Ако България беше Италия, веднага щяхме да обясним тази практика като локална културна специфика. В Италия подобна група си има име - "мамачини". Това са мъже на средна възраст, които живеят близо до своите майки и никога не откриват жена, която да сготви паста "а ла мама". В българския случай тези деца пред пенсия не са непременно мамини синчета - почти 45% от тях са жени.
Освен това съвсем не са заклети ергени и стари моми: просто са готови да напуснат дома си едва когато направят собствено семейство, нито секунда по-рано.
Ако разказвахме за тази група преди 20 години, тя щеше да бъде доста по-голяма от незначителните днес 3%. Нека обаче не си представяме, че тя ще изчезне постепенно и след 20 години ще се превърне в архивен спомен от миналото. Тъкмо
Тази група нараства в САЩ, Канада и Европа
И причините за това са много. Първо, родителите са станали други и да се живее днес с тях като цяло е по-лесно. Бунтът на децата през 60-те като че ли е отминал времето си, защото днес бунтарите са възрастните родители, с които трябва да живееш.
А те са много по-отворени и либерални, готови да бъдат по-скоро разбиращи приятели, отколкото дисциплиниращи родители. Дори да оставим настрана промяната в семейния модел, високите изисквания в професията налагат хора в началото на кариерата си да инвестират повече усилия в собственото си професионално израстване, отколкото в рутинната работа по поддържането на дома.
И наистина цели 6.9% от "мамините дечица" посвещават свободното си време, спестено от домакински дела, за учене и повишаване на квалификацията си. Само 3% от хората като цяло се отдават на подобно занимание.
Каквито и да са обясненията за наличието на подобна група, по-важно е да се опитаме да разберем ролята на зрелите хора, които живеят с родителите си, за обществото като цяло.
Те работят като всички останали и все пак им остава много повече свободно време. Освен че отделят от него за себе си, те са готови да инвестират в приятелите си: общуват много по-активно от връстниците си като цяло. И още по-любопитно: много повече от тях участват в различни организации като клубове, политически партии и синдикати. Мамините дечица са не просто много по-свързани с разни общности по избор. Те са
Много по-склонни да се отдадат на защитата на различни каузи
и да посветят доста повече време на тях от всички останали. И не просто са склонни, а вече го правят в много по-голяма степен от всички нас. Може би поради липсата на оправдание с децата и дома, които им лежат на плещите - толкова удобно за нас, те постепенно ще се превърнат в граждански активна група, която ще брани нашите собствени каузи.
Грижите за социално слабите хора със сигурност ще доведат до много по-съществена и позитивна социална промяна за обществото като цяло. И така, големите хора, които живеят с родителите си, може би наистина отказват да пораснат, но така успяват да запазят детското желание да си измислят един по-добър свят.
