Б ългарската православна църква празнува Цветница. Според Библията на този ден Христос влязъл в Ерусалим и бил тържествено посрещнат като Спасител от местните жители. Те го приветствали с маслинови и лаврови клонки.
Предишния ден Христос върнал към живота мъртвия Лазар и народът в Ерусалим го срещнал и като възкресител.
В църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба.
В народните вярвания празникът се нарича Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден.
Това е празникът на цветята и цъфтежа
Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя, растения, храсти и дървета: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Калина, Калин, Лилия, Латинка, Маргарита, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и пр.
Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла), и изпълняват обичая "кумичене".
Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.
Според народното поверие девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се омъжи.
На този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри. Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица и означава мъка и страдание.
