Металургията в Европа

М еталургията в Европа е изправена пред нови предизвикателства: от една страна китайската конкуренция и преструктурирането, а от друга - задълженията за ограничаване на замърсяването.

Тежък удар получи заетостта във френската област Лотарингия след като металургичният гигант "ArcelorMittal" обяви, че съкращава 600 от общо 1000 работни места в комбинатa в Гандранж.

31-годишният Кристоф Бернар е служител на компанията от три години. Според него е недопустимо 600 души от най-ниския социален слой да понасят последиците от грешки на хора, които получават между 15 и 20 000 евро на месец и които си позволяват с едно движение да съкратят толкова работни места.

"Мисля, че въпреки трудностите заводът има живот. Смятам, че в момента търпим последиците от грешки в миналото, грешки по отношение на инвестициите, на обучението на персонала и на наемането... ", споделя Кристоф.

Индийският милиардер Лакшми Митал купува завода в Гандранж през 1999 г. за символичната сума от 1 франк. 40-годишната Мирей работи в металургичния комбинат и също както за съпруга й, и за нея стресът е голям и тя е в постоянно очакване.

"Познаваме положението с безработицата още преди да дойдем Митал и ето, че сега това започва отново. Ръководството на предприятието предлага на съкратените да се преместят в завода в Люксембург или в съседния Флоранж, но работниците са скептично настроени, тъй като прогнозите и за тези две предприятия не са розови."

Кметът на Гандранж изцяло подкрепя служителите на "ArcelorMittal" и се надява, че собствениците ще преразгледат решението си. Цяла Лотарингия очаква развитието на събитията, но най-скептично настроените са убедени, че ръководството на гиганта съзнателно е пренебрегвала инвестициите и обучението на младите от години насам.

"ArcelorMittal", който е най-големият производител на стомана в света, има в Европа и други проблеми и те са свързани със замърсяването. Секторът причинява 30% от всички индустриални емисии на въглероден двуокис и ще трябва да положи сериозни усилия, за да се съобрази със строгите европейски изисквания.

В Полша, където "ArcelorMittal" държи повечето стоманодобивни предприятия, тези усилия със сигурност ще имат висока социална цена. След подписването на Протокола от Киото страната се ангажира да намали емисиите и до този момент се възползва от квотите за допустимо замърсяване.

Проблемът обаче е, че тези квоти не са достатъчни на фона на разцвета на металургичния сектор през последните години. Бъдещето на полската металургия зависи от предоговарянето на квотите, а контекстът е по-скоро благоприятен, тъй като Полша и Украйна са домакини на Европейското първенство по футбол през 2012 г., а това предполага изграждането на нови стадиони и инфраструктура.

През 2005 г. чрез холдинговата компания "Глобал стийл" най-богатата индийска фамилия Митал придоби 71% и от най-големия български металургичен комбинат "Кремиковци".

Двамата по-малки братя на индийския милиардер Лакшми Митал - Прамод и Винод Митал влязоха в борда на директорите. Братята обещаха да инвестират в металургичния комбинат 300 млн. долара, да увеличат производствения му капацитет и да подобрят еконормите.

Три години след финализиране на сделката измерените стойности на вредни вещества продължават да са над нормата, работниците протестират заради неизплатени възнаграждения и пари за храна и настояват за отстраняване на индийския собственик като нежелан инвеститор.

Неизпълнение на програмата за жизнеспособност на предприятието го поставя в ситуация да бъде затворено. Индийците обаче твърдят, че план за жизнеспособност е изпратен за одобрение в Брюксел и с влизане във владение на комбината са погасили всички открити дългове.

Непрекъсната заплаха да бъде затворен комбинатът е спряла желанието на индийския собственик да инвестира през миналата година, заяви представител на мениджмънта.

Със съгласието на Митал са водени преговори с украински бизнесмени. Производството на "Кремиковци" винаги е било базирано на украинска руда, а в последните години са се внасяли суровини основно от Бразилия и Северна Америка.

Затова е търсен украинския бизнесмен Жеваго, който бил готов да инвестира. В противен случай комбинатът би спрял.

Според синдикатите ако някогашната гордост на социалистическата металургия бъде затворен, близо 100 000 души ще останат без работа. С "Кремиковци" е свързана работата на 12 500 малки, средни и големи предприятия.

В момента комбинатът продължава да работи произвеждайки над 100 000 т горещо валцовани рулони месечно, но правейки компромис със здравето хората от околните села и на жителите на столицата.

Комбинатът е строен поетапно от 1959 г., когато никой не е мислил за екологични норми. До 2009 г. изтича крайният срок, в който Европейската комисия изисква от България еконорми за черната металургия.