"Адевърул": Организираната престъпност на Балканите стига до сърцето на Европа

С лед повече от десет години на конфликти конвенционалните престъпления вече не представляват основният проблем на Балканите. Последният доклад на ООН за организираната престъпност показва, че районът е световен лидер в корупцията, станала част от местната икономика и общество.

"Конвенционалната престъпност" - кражби, обири, нападения, насилие над жени и деца - не са истинският проблем на Балканите.

Заключението на последния доклад на ООН за борбата срещу наркотиците и престъпността от март т.г., беше представено като значителен успех за региона, който премина през дълбоко разтърсващи процеси: преход от комунизъм към демокрация и пазарна икономика, военни конфликти от различен калибър, кръвопролития, нестабилност.

Тенденцията в анализираните страни: Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония, Молдова, Черна гора, Румъния и Сърбия, е към "нормализиране".

Социалният аспект

Зад тенденцията към сигурност, просперитет и стабилност се крие друг, втори извод за Балканите, по-малко розов и по-малко явен: ефективното функциониране на организираната престъпност. Според проучванията Югоизточна Европа е световен лидер по подкупи и ощетяване на потребителите.

Фактът, че съществува организирана престъпност, а конвенционалната престъпност се поддържа на ниски нива, казва следното нещо: "играчите" вече са си поделили пазарите, а съревнованието е отслабнало; "работните" трасета, включително тези, които включват и властите, са по-ясни, и доколкото е възможно, по-сигурни; системата на организираната престъпност еволюира и успя да проникне в сърцевината на обществата, към които принадлежи.

Адаптира се към средата, намираща се по пътя към стабилизацията. Успех или проблем на системата?

Национални мафии без граници

Реалният проблем остава организираната престъпност, по-специално групите от Югоизточна Европа, които действат на чужда територия, в западната част на континента. Организираната престъпност включва систематични и рафинирани форми на печеливши нелегални предприятия, най-вече различните типове на трансграничния трафик.

Организираната от местните групи престъпност включва "такси за протекция", злоупотреби, източване на държавни средства, "контрол" над местните пазари и "сътрудничество" в операции, простиращи се извън границите на страната-домакин.

Социо-политическите тектонични движения от края на 90-те години създадоха пробив, през който проникна един жесток "елит". Комунизмът даде тласък на две групи, чиито интереси в един момент се припокриха: службите за сигурност и управляващите "черния пазар".

Приватизацията на държавните активи беше пресечната точка. Загубата на контрола от страна на службите за сигурност на бившите комунистически държави имаше и "предимства": връзките с подземния свят стана възможно да бъдат оползотворени по различен начин, като част от агентите бяха
абсорбирани от него.

Официалната икономика на някои страни със строг комунистически режим - сред които Албания и Румъния - беше допълвана чрез контрабанда.

Ефектите бяха многогобройни. Създадоха се необходимите канали, включително и митнически, появи се класата на "печалбарите" на гърба на обикновените хора. Периодът след падането на комунизма предложи възможност за преориентиране на "черните" пари в джобовете на тези, които знаеха как да се възползват от системата.

Бившият български министър на вътрешните работи Богомил Бонев констатира: "Една от причините криминалните групировки да бъдат толкова добре организирани у нас е, че ги е организирала самата държава."

Криминалният триъгълник

Три са зоните, чрез които несигурността на Балканите може да подкопае сигурността в Европейския съюз: трафикът на наркотици, трафикът на хора, корупцията, комбинирана с икономическата престъпност.

Трафикът на хора обаче е спаднал от 120 000 жертви през 2000 г. на около 25 000 през 2006 г. Възможно е също зад привидно намаляващите тенденции да се крие промяна в пътищата и методите на действие. Разширяването на Шенгенската зона и на достъпа към Западна Европа чрез подобрена визова система може да засили трафика и мигрантските потоци, които "подхранват"
мрежите на маргинализираните чужденци, един от човешките ресурси
на организираната престъпност.

В замяна на това корупцията и икономическите престъпления нарастват. Според сондажите на общественото мнение Югоизточна Европа е световен лидер на пазара на подкупите и ощетяването на потребителите.

Неясната граница между политическите и търговските зони и криминалния свят запазва острото възприятие за опасност.

Европейската комисия и Съветът на Европа се съгласиха през 2006 г., че "както организираната престъпност, така и икономическата престъпност в Югоизточна Европа заплашват демокрацията, прилагането на законите, правата на човека, стабилността, социалния и икономическия прогрес в региона".

Междувременно страните и съответните органи положиха значителни институционални усилия, било в посока към интеграцията, било към междусъседската политика (което предвижда приемане на нормативите на ЕС). Но общата картина е още несигурна, при условие, че Босна и Косово (все още) са под международно наблюдение.

80 тона хероин годишно

Балканите имат "шанса" да се намират на пътя между главния източник на хероин в света - Афганистан, който доставя 90 процента от световната продукция на опиум, и едни от най-големите пазари на наркотика. Регионът се превърна в ремъчна предавка за контрабандата и истински бум за албанските групи.

Според изчисленията над 80 тона хероин, канабис и кокаин прекосяват годишно Балканите на път към Западна Европа. В обратното направление циркулират синтетични наркотици и прекурсори.

Пазарната цена на наркотиците наброява повече отколкото националния приход на някои от балканските страни. Дрогата не се ползва от населението на Балканите, нивото на потребление е по-ниско от това в Западна или Източна Европа.

Това може да се приеме като знак за ефективността на трафикантските мрежи, с високо ниво на централизация и контрол.

След комунизма дойде корупцията

Икономическата престъпност покрива широка сфера - парични измами, фалшификации, корупция, злоупотреби, пране на пари. Трябва да се отбележи фактът, че те представляват ресурси за финансирането на терористични мрежи. Корупцията представлява между 13 и 30 процента от икономическата престъпност.

Корупцията се смята за основния социален проблем в Албания и Румъния, втори по значение в Босна и Хърватия, трети - в Македония и четвърти в България. Последните сондажи обаче показват, че е излязъл на първо място и в България.

Три четвърти от анкетираните хървати и българи и 84% от румънците
смятат, че нивото на корупцията е нараснало драстично след падането на комунизма.

Неприложима конвенция

Съветът на Европа и Европейската комисия са на мнение, че "няма достоверни и сравними цифри относно нивото и степента на разпространение на корупцията". Могат да се измерят само дребните подкупи, плащани за стандартните обществени услуги. В тази област Югоизточна Европа е лидер, с най-голямо ниво на жертвите на корупция от всички региони.

Всички балкански страни ратифицираха Конвенцията на ООН срещу трансграничната престъпност. Но организираната престъпност се разкрива трудно, и още по-трудно се доказва. Неспособността да се направи това се дължи било на липсата на методология, било на корупцията.

През 2004 г. Румъния имаше по 9,9 разследващи организираната престъпност следователи на 100 000 души от населението, спрямо Италия с 0,4. Същевременно Албания беше разследвала през 2003 г. повече заподозрени в организирана престъпност, отколкото Италия.

Това говори и за усилията на балканските страни, но и за статистиките: въпреки прогреса, Балканите са подложени на силни центробежни сили, породени от срещата на държавната политика за стабилност и градивност и колосалните интереси на организираната престъпност.