Учебниците са неразбираеми, твърдят 20% от анкетираните. Те определят като най-лоши помагалата по биология, химия, физика, география, а най-необходими учебниците по литература. Децата са принудени да четат по литература заради изпитите след VII клас и матурите, обясни Евгениева.
6% от учителите не четат учебници, за да подготвят часовете си. 10% от учениците пък не отварят нито учебник, нито книга, а 20% го правят понякога. Вместо това набират информация чрез интернет и телевизията. Децата не виждат смисъл да учат български, те искат да знаят чужди езици, сочи изследването.
Едва два часа дневно отделят и педагози, и ученици за подготовка за училище. Децата не могат да работят с текст, не го разбират, той не им е интересен, категорични са авторите на изследването.
Според проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), огласено преди месец, България е на едно от последните места по четене с разбиране. 40% от учениците на 14 г. са на най-ниското ниво и под него. Това значи, че не могат да разберат и анализират текст, а усвояват само елементарни изречения. На най-високото ниво са едва 2% от българските ученици. Те боравят свободно с големи и сложни текстове.
По-зле от България са само девет държави като Перу, Албания, Тайланд, Аржентина.
Междувременно днес стана ясно, че нивото на учениците по литература ще бъде проверявано с тестове в края на I, IV и VIII клас. Това пък обяви Красимира Александрова, главен експерт в МОН. Оценките няма да се вписват в бележниците.
