С лучвало ли ви се е да си блъскате главата върху нещо много конкретно - като попълване на годишна данъчна декларация или изготвяне на логистичен план за дистрибуция на винкели например - а нищо да не се получава, тъй като сте обзети от мисли за живота, Вселената и всичко останало?
Американски учени най-после посочват изход и от подобни досадни ситуации, става ясно от сп. "Лайв сайънс". Ако се доверявате на изследователите от университета в Минесота, то грабвайте компютъра и идете в най-схлупеното помещение в офиса, a за най-сигурно - сврете се под бюрото, съветват и от Green.Democrit.com.
Защото екипът на професора по маркетинг Джоан Майерс-Ливай за първи път е установил експериментално, че височината на таваните в помещенията влияе върху способността ни за решаване на проблеми и върху цялостното ни поведение.
Това ставало посредством т. нар. прайминг-ефект (priming), описван от психолозите като активиране на предварително формирани невронни структури в паметта. Благодарение на тях разпознаваме предмети и правим изводи в ежедневието си без много да му мислим.
Тези несъзнавани комплекси от асоциативни връзки имат способността да задействат точно определени процеси в мозъка, обясняват учените.
Според тях работата в помещения с високи тавани благоприятства активирането на идеята за свобода. Тя на свой ред кара мозъка автоматично да превключи в особен режим на работа, при който се създават всевъзможни комбинации от подходи и стратегии, на които мисленето на дадения човек е способно.
Същевременно в помещения със схлупени тавани мисленето ни борави с по-ограничени, по-конкретни понятия, а това благоприятства работата, изискваща голямо внимание върху детайлите.
Участниците в изследването трябвало да решават анаграми и да оценяват дадени продукти. Резултатите показали, че 3-метровите тавани стимулират хората да мислят по-свободно и по-абстрактно. Таваните под 2,5 м ги правили по-внимателни към подробностите.
Изключително важно за маркетолозите било да установят, че хората стават по-критични към недостатъците в изработката на даден продукт, когато таванът в помещението е надвиснал току над темето им.
Теорията за прайминг-ефектите все още не е намерила достатъчно солидно потвърждение в невронауките и експерименталната психология. Ето че сега работата на Майерс-Ливай е силен претендент за приза пионерно изследване, доказващо ефекта експериментално.
Професорът по маркетинг създaва хипотезата си, след като се запознава с някои от последните изследвания върху концептуалния прайминг, разкриващи влиянието му върху процесите на възприятие и поведение.
Силно въздействие обаче върху изследователката оказали и някои по-отвлечени проучвания на разликата между религиозното преживяване в катедрала и това в обикновен параклис.
Майерс-Ливай е сигурна, че резултатите й имат значение не само за търговците. Високи като в катедрала тавани трябвало да вдигат и мениджърите, които искат от служителите си да раждат смели, творчески идеи и решения.
Напротив, техническите и счетоводните отдели трябвало да приличат на малки параклиси, в които едва се ходи изправен...
Колкото до сферата на здравеопазването, операционните трябвало да са с колкото е възможно по-ниски тавани, вероятно за да не стават фатални за живота грешки, причинени от неволни философски отклонения.
Без изрично да се споменава от проф. Ливай, сами се досещаме, че болничните помещения и чакалните трябва да възхождат до небето, за да не бъдат смущавани размислите на пациентите за живота и смъртта от установяването на дребни пропуски в здравното обслужване, коментират от Green.Democrit.com.
