П рез лятото на 1998 г. въпросът за допинга предизвика полемика. Поводът бе изказване на бивш треньор на италианския "Рома", който каза, че е
"време футболът да излезе от аптеките"
Фразата обиколи пресата и стана отправна точка на широкомащабно разследване, започнало по искане на прокурора на Торино, за използването на допинг в калчото.
Тази проверка замеси името на "Ювентус" и извади на повърхността отдавна утвърдени практики в използването на допинга.
Така вдовицата на футболист заведе дело срещу неговия клуб. Името й е Габриела Бернардини. Тя води своята битка от много дълго време.
Съпругът й Бруно Беатриче е починал преди 20 години от левкимия. Играл е във "Фиорентина" и в националния отбор по футбол на Италия.
Проблемът е, че още трима играчи на "Фиорентина" са починали при съмнителни обстоятелства, а други петима и до днес страдат от тежки болести.
Всъщност Габриела Бернардини от 20 години се бори в името на истината и срещу мълчанието. Според нея
светът на футбола е по-лош от този на мафията
"Тъжно ми е да го кажа и го казвам с всички възможни резерви, но в мафията най-малкото има чест и правила. Там знаят, че ако се държат по определен начин, поемат рискове. Има разрешени и забранени неща.
Във футбола парите са господ. Има неща, които не бива да се правят, но се правят. Неща, които не трябва да се дават, но се дават. Други имат трагични последствия, но никой не се интересува. Това ми се струва най-лошото", казва Габриела.
Преди няколко месеца съдът във Флоренция доказа подозренията й. Тази година започва процес, който ще разгледа обстоятелствата, при които е починал нейният съпруг.
Проблемът най-общо може да бъде обобщен в тънката, понякога размиваща се, граница между грижа, лечение и допинг.
Габриела е основател на Асоциация за защита на жертвите на допинг. Организацията не защитава единствено футболистите, но и другите спортисти, включително и аматьорите.
Фабрицио Калца е автор на разследване за злоупотребите в спорта. Той смята, че феноменът е с
много по-широки граници от тези на професионалния спорт
Истинското разпространение на допинга е извън професионалните среди. Допингът е сред аматьорите, сред най-младите, и много прилича на проблема с наркотиците.
Изглежда, че каналите за доставка на допинг продукти са същите като тези, използвани от престъпния свят. Така че целта на Асоциацията за защита на жертвите на допинга е ясна - да прекрати мълчанието и да помага на спортистите и техните семейства.
Явно някои хора се чувстват застрашени, защото Габриела Бернардини и останалите, борещи се за истината, многократно са получавали различни заплахи, сред които и смъртни.
В Германия беше организиран процес за систематичното използване на допинг в бившата ГДР. Процесът обхващаше годините между 1970 и 1989, когато е бил
даван допинг на много спортисти, при това без тяхно знание
Германските спортни институции и една фармацевтична лаборатория, разработвала допинг продукти, трябва да платят обезщетение в размер на 9 250 евро.
Така след години процедури около 300 бивши източногермански спортисти получават възмездие за нанесени физически вреди. Пример за такива са Корина, която е почти сляпа, и Нийлс, който има проблеми с левия крак.
Двамата са представители на второто поколение на жертвите на допинга в бившата ГДР. В случая техен треньор е била
майка им, която съвсем съзнателно им давала допинг,
представяйки го за витамини.
Приключилият процес и определените обезщетения обаче се възприемат като по-скоро закъснели от гражданите на вече обединена Германия.
Разследване на една от "Нова телевизия" у нас разкри в началото на годината, че съпругата на депутат продава забранени стимуланти.
Най-новият случай на допинг у нас се казва "Евелина Попова". Продажбата на забранените стимулиращи вещества е ставала под прикритие на дейността на нейната фирма - дистрибутор на хранителни добавки PM International.
Журналистическото разследване е установило, че някои от предлаганите препарати са двойно забранени от МОК, защото са определени като допинг.
С фирмата са контактували спортни лекари, които скрито са давали допинг на състезателите, за чието здраве са се грижели. Разпитваните лекари са се разграничили от допинг-скандала и са отрекли да дават на състезателите неразрешени препарати.
Де юре, съдебно разследване не е започнало. Според хора от спортните среди днес е немислимо да се мисли за
успехи в професионалния спорт без стимулиращи вещества,
но въпросът е какво и как се взема.
Проблем е, че в малки дози като лекарства, стимулиращите вещества могат да се намерят в аптечната мрежа. Например анаболният стероид кленбутерол, може да се купи за 2,80 лв.
Напоследък кленбутеролът изкушава бодибилдърите да експериментират с него във фитнесите. Атлетите, които са го ползвали, казват, че имат значителен прираст на сила и рязко намаляване на подкожните мазнини.
Заради кленбутерол през юли миналата година футболистът от "Берое" Захари Димитров бе наказан от Дисциплинарната комисия на БФС за две години.
Приемането на стимулиращи вещества на спортен жаргон се нарича "зобене".
"Всичко е лекарства. Когато ги дадеш на здрав човек, ефектът е допинг," обяснява специалист по лекарствата. Допингът е риск не само за здравето, но и за кариерата.
Звездата на женската лека атлетика Ива Пранджева е лишена от състезателни права до живот и напусна професионалния спорт през 2000 г.
Отборите и професионалните спортисти са
проверявани непрекъснато
Задължителните профилактични прегледи на спортистите у нас се правят в спортен център "Диана спорт", който е собственост на министерството на здравеопазването.
По време на тези прегледи поне петима спортисти са хванати с допинг. За миналата година това са състезатели по силов трибой, по гребане, хандбал, кикбокс и футбол.
