Руски институт прави прогнози за развитието на България до 2030 г.

Н еясните сигнали, които излъчват България и Русия, пречат на развитието на взаимноизгодни отношения, които трябва да бъдат освободени от присъствието на стари лобита, напомнящи за миналото, носталгия и страхове за критики на Запад и да стъпят на пазарна основа.

Така московският Институт за икономически стратегии (Inesnet.ru) коментира състоянието на българо-руските отношения в подготвеното за печат изследване "Стратегическая матрица Болгарии". То бе предоставено на агенция БГНЕС. В него се казва още:

"София няма ясна представа как да гради отношенията си с Москва, липсва стратегия в тази насока, а в момента отново се изказват опасения от възприемането на по-задълбочените контакти като крачка назад.

Русия пък трябва да изработи ясна балканска концепция, която, за разлика от "доктрината Козирев" или последвалият я период на "свободно падане" от времето на Черномирдин, да даде по-ясни отговори на балканските страни, включително и на България, за политиката й в региона.

Това трябва да бъдат сигнали, подплатени от реални действия:

по-активна икономическа политика, инвестиции, отърсване от монотърговията с енергоносители, нови хора."

Изследването на московския институт дава рядко срещани публично оценки за мястото и ролята на страната ни в европейската история, както и за развитието на двустранните отношения - особено в периода между двете световни войни и след падането на Тодор Живков.

Правят се и прогнози за развитието на България до 2030 г. в рамките на три основни световни сценария.

В "Стратегическая матрица Болгарии", което трябва да излезе от печат в края на май, формирането на българската нация и възникването на държавното формирование на нейната територия е разделено на седем исторически епохи, които се оценяват по седем основни показателя: управление, армия, население, икономика, природни ресурси, култура и религия, наука и образование.

Днес на България се отрежда едно от централните места в регион,

където се извършват сложни процеси на геополитически и геоикономически трансформации на фона на събитията на през последното десетилетие, високата активност на радикалните движения и терористичните организации и активната битка на световните сили за контрол над "върха на света", отбелязват авторите.

По отношение на историческото развитие на България в анализа се припомня позабравеният факт, че в Средновековна Европа има моменти, когато освен държавата на българите съществуват само Източната Римска империя (Византия), империята на франките и Аварският хаганат.

Между тях съвсем успешно, а на моменти в пълен блясък, се развива и се намесва активно в равновесието на силите българската държава. Според авторите България играе важна роля и при спирането на арабската инвазия към Европа - факт, който вече се премълчава в западните учебници по история.

Особен интерес в изследването представляват оценките за развитието на руско-българските отношения след Освобождението и особено в навечерието на Втората световна война.

"Създадените с Ньойската система проблеми отново тласкат страната към стратегически погрешен избор", се отбелязва в изследването, но се припомня и сложността на целия процес. "Ако Хитлер недвусмислено ме заплашваше с войските си, Сталин упражняваше натиск чрез собствения ми народ", казва тогавашният български монарх Борис III.

В стремежа да не си бъркат интересите, Германия и СССР се опитват да намерят баланс при разпределението на сферите на интересите си в света: Рибентроп предлага два секретни протокола, а Молотов пет. Авторите на доклада са намерили

петия протокол, който е посветен изцяло на България

В него се посочва: "България географски е разположена в зоната за сигурност на черноморските граници на СССР и подписването на съветско-български договор за взаимопомощ, който при никакво положение няма да засегне вътрешния режим на България, нейния суверенитет и независимост, е политическа необходимост".

В изследването се цитира и неизвестната в подробности нота на Германия, с която тя обявява война на СССР. Оказва се, че България е спомената 11 пъти в документа като една от причините за войната - нещо, което Сталин няма да забрави, докато се пазари с Чърчил за сметка на балканските народи.

След войната комунистите получават пълен контрол над Отечествения фронт, унищожавайки опозицията, за да наложат "диктатурата на пролетариата под формата на народна демокрация".

"Диктатурата на пролетариата" превръща държавата и всички нейни политически органи в инструменти за изпълнение на решенията на комунистическото ръководство. Сляпото следване на модела на Москва води постепенно до редица компромиси с националните интереси, включително до отказ от защита на правата на българите, заселени на територията на СССР, както и на правата на българите в съседните балкански страни.

След Втората световна война "българо-съветската дружба" се превръща в съставна част от официалната идеология и политика. Това е период, в който България се възприема като най-близък съюзник на Москва, а

Тодор Живков нееднократно настоява страната да стане 16-та република в СССР

По този повод Леонид Брежнев отбелязва, че "във връзка с настойчивите молби на Живков да ги приемем за 16-та република, трябва да се внимава, защото Живков е хитър мужик и той ще си постигне своето".

Тази политика обаче носи сериозни икономически дивиденти на България, която е облагодетелствана от кредити, милиони тонове съветски петрол и достъп до оръжейните пазари в Третия свят.

В изследването се отделя доста място на развитието на страната след промените през 1989 г., както и на краха на социалистите при Жан Виденов, чието правителство страда от международна изолация и партийната болест на "енциклопедистите", т.е. на хора без опит, но с комсомолско желание и убеждение в безпогрешността на своите действия.

Докато на Запад Виденов не е канен, на Изток руското правителство демонстрира в лицето на своето газово лоби агресивност, която кара мнозина в България да заговорят за губернската политика от периода след Освобождението.

Твърде недипломатичните действия на руски представители фактически са в полза на критиците на Виденов. Така социалистическото правителство е едновременно в дълбок конфликт с влиятелните икономически групировки в страната, контролирани от хора на бившата "партокрация", и в изолация от Запада.

Отношенията с Русия след 1989 г. са твърде сложни

и това се дължи до голяма степен на липсата на ясна балканска стратегия на Кремъл, където трудно преглъщат завоя на братята славяни към Запада. В този период за българите отговорът на въпроса "Кой ще ни защитава?" не бе Москва, отбеляза изследването.

В същото време стереотипите в действията на Русия имаха негативни последици върху източната политика на София. Твърде грубите опити да се влияе върху страната в началния период след промените бяха използвани успешно от противниците на нормалните отношения между двете държави, които умело размахваха заплахата от "ръката на Москва", пишат авторите.

И двете страни се оказаха напълно неподготвени за новия етап в двустранните отношения. България - с желанието на част от политическия си елит на всяка цена да демонстрира пред новия Голям брат-Вашингтон, че е отрязала завинаги пъпната връв с Москва. А Русия - разчитаща повече от необходимото на липсата на алтернатива на енергийните доставки и на културните и историческите връзки, не успя да изработи нищо по-добро от "доктрината Козирев", където балканската политика се изчерпва с 1-2 страници.

Оценявайки мястото на България като член на НАТО и ЕС, в изследването се отбелязва, че тя може да стане важен

партньор на Русия в нормализирането на отношенията с европейските структури

Авторите отбелязват, че къде ще застане България в ЕС е въпрос, от чийто отговор зависи много за развитието на страната. Приемането в ЕС реално би трябвало да бъде своеобразен "жокер", който решава управлението на България за десетилетие напред, тъй като успешното приключване на европейската интеграция дава шансове на участниците в коалицията да запазят позициите си и на бъдещите избори.

В рамките на съюза България със сигурност би могла да провежда по-свободно външната си политика, отколкото в последните години преди приемането й в НАТО и ЕС, когато са се правели компромиси в името на влизането в двете организации.

България има солидни позиции на Балканите и би могла да бъде известен коректив на политиката на ЕС в региона. Тя е единствената, която заради недалновидността на Великите сили участва в четири войни с надеждата да възстанови териториалната си цялост и да обедини всички българи, се казва още в доклада.

Възможно е България да се опита (но това по всяка вероятност може да се очаква едва при второто "европейско правителство") да играе по-активна роял на полуострова, където проблемите тепърва предстоят.

България и Русия ще се стремят да подобрят отношенията си на взаимоизгодна основа -

те имат много общи културни, исторически и дори емоционални корени, но и общи интереси. България ще продължи да внася по-голяма част от енергоносителите от Русия, ще се стреми да възвърне някои от загубените си позиции на руския пазар, заинтересована е от разширяване на мрежата от газопроводи и нефтопроводи през своя територия.

Не на последно място София има открит интерес от стабилна Русия, защото нестабилност отвъд Черно море би означавала силно напрежение в страната в икономически, политически и военен план, обобщава изследването.

Според авторите Русия е важно да има един коректен партньор в лицето на България, която заема важно геостратегическо място и по пътя на енергоресурсите от Изтока към Запада. Затова и сигналите от Москва трябва да бъдат по-ясни, а изработването на балканска концепция трябва да даде по-конкретни отговори на балканските страни за политиката й в региона.

В изследването се разглежда развитието на България в рамките на три сценария:

- САЩ - световен лидер - слаб ЕС (твърда глобализация);
- силен ЕС (умерена глобализация и регионализация);
- алтернативен проект (регионализация при слаб ЕС).

Дадени са оценки и за състоянието на политическата сцена - противоречията вътре в коалицията, основните заплахи за всяка една от трите партии в нея:

- за БСП основно от размиването между лява идеология и дясна политика плюс наличието все още на "енциклопедисти",
- за НДСВ в болестта на болшевиките: лидерът е цар, а другите - царедворци,
- за ДПС в прекомерното демонстриране на сила, влизането в ЕС и отрязването на електората й в Турция, появата на ГЕРБ и битката между четирите формации, зад чийто гръб стоят силни икономически групировки.

Сред основните предизвикателства и проблеми, които могат да повлияят на развитието на страната, се сочат демографската криза, която може да доведе след 15 години до катастрофалното съотношение българи-роми до 2,5:1 от сегашните 6:1, терористични атаки и неподготвеността на страната за подобни кризи, корупцията, наркотрафикът и организираната престъпност.