А рабско-ислямският свят не се справя лесно със своите СПИН-болни, пише в. "Нойе цюрхер цайтунг" в обширна статия по повод "ужасния шумен съдебен процес" срещу българските медици в Либия.
СПИН делото показа едно нещо - темата СПИН е опасно табу в ислямския свят, отбелязва водещият швейцарски всекидневник.
Вместо да се погрижи за подобряване на санитарните условия в страната си, либийският лидер Муамар Кадафи потушава скандалите като този със ХИВ-заразата в детската болница в Бенгази по един пропаганден начин. Шейсет и четиригодишният лидер обаче винаги е готов за политически пируети, добавя изданието.
С фантастичните си обвинения срещу медиците, че са действали по поръчка на ЦРУ и Мосад, лидерът на Либийската революция се нареди до африканските лидери, отричащи ХИВ, сред които може би най-известен е президентът на Република Южна Африка Табо Мбеки.
Подходът на Кадафи съответства на възгледите, които и до днес са разпространени в арабско-ислямския свят - при нас няма СПИН и ако все пак има такъв, виновен е някой друг, пояснява публикацията.
Най-големият проблем се състои в това, че в арабско-ислямския свят СПИН все още е "невидим убиец".
В Иран, където вирусът върлува сред наркозависими младежи и затворници, както и в някои северноафрикански страни, правителствата подхождат прагматично и напредничаво - например раздават безплатни презервативи във фабрики и университети.
Но докато употребата на наркотици на много места се обсъжда публично, сексуалното поведение на младите си остава табу. Затова много тийнейджъри в мюсюлманските страни са лошо или съвсем неинформирани, добавя вестникът.
Той припомня, че първият заразен с ХИВ в Египет е бил поставен под строга карантина в болница и в края на краищата пазачите му го застреляли от страх.
"Нойе цюрхер цайтунг" отбелязва, че разпространяването на вируса в арабските страни първо сред малцинствени групи като хомосексуалисти,
наркозависими и проституиращи, пасва на образа на тази болест - тя винаги се е свързвала с нещо противоестествено и със сексуални отклонения.
В очите на консервативните общества СПИН е наказание за неморално поведение, цитира вестникът книга от 1988 г. със заглавие "СПИН и неговите метафори". Последицата от това - мнозина премълчават заразата вместо да се подложат на дискриминация.
Преди в Иран да бъде въведена ефективна програма за помощ за болни от СПИН, броят на самоубийствата на заразени с ХИВ там надхвърли броя на починалите от СПИН, отбелязва изданието.
По това време в мюсюлманския свят се развиват първите интерпретации на СПИН, които определено биват обвързани с исляма. В края на 90-те години египетският вестник "Ал Лиуа ал ислами" например пише: "СПИН е божие наказание за всички онези, които с греховете си петнят страната".
Статията носи програмното заглавие "Следването на пътя на исляма е най-добрият начин да не се заразим", се припомня в публикацията.
Швейцарският всекидневник отбелязва, че в последно време в арабското пространство може да се забележи положително развитие по въпроса за ХИВ/СПИН - през ноември 2006 г. над 300 мюсюлмански и християнски водачи от 20 арабски страни публикуват съвместен документ с разяснение за СПИН.
В Мароко 30 хил. имами преминават информативен курс за ХИВ/СПИН. През последния Световен ден за борба със СПИН имамите в Алжир са били обучени
как да включат темата в своите петъчни проповеди.
Дори в Саудитска Арабия вече има обществени кампании по повод Световния ден за борба със СПИН, а заразените получават безплатно лечение, но все пак само ако са саудитски граждани, посочва вестникът.
