Съдбата на жените, принудени да проституират в нацистките концлагери, е табу дори за бивши затворници. За това малко известно явление разказва пътуваща изложба в Германия, представяна първо в мемориала към лагера "Равенсбрюк", съобщи Франс прес.
Според германския историк Роберт Зомер най-малко 200 затворнички са проституирали насила между 1942 и 1945 г. в публични домове в 10 концлагера. Зомер е успял да установи самоличността на 170 от тях.
Близо 70% от жените били германки, определени от властите като "асоциални", а останалите дошли от Полша, Украйна, Беларус и Холандия.
Повечето от тези неволни жрици са били набирани от нацисткия концлагер за жени в Равенсбрюк, на петдесетина километра от Берлин, където някои от тях излежавали присъди за проституиране, както и от лагера в Освиенцим, в днешна Полша.
Решението за отваряне на публични домове в концлагерите е било взето през 1941 г. от командващия на СС частите Хайнрих Химлер. Целта е била да бъде повишена производителността на затворниците и да бъде ограничен хомосексуализмът.
Първоначално нацистите търсели жени доброволки, като ги лъжели, че в замяна ще ги освободят. Впоследствие обаче те започнали все по-често да ги принуждават да проституират.
В отоплените бараки, които служели за своеобразни публични домове, снабдяването с храна и хигиената били на малко по-високо ниво, отколкото в останалата част на концлагерите. Почти всички жени, "работели" с телата си там, оцелели.
Функционирането на публичните домове било подчинено на строга бюрократична организация. Концлагеристите, които си вършели работата добре, получавали за награда посещение при проститутка.
Местата за плътска любов обаче били забранено място за евреи и съветски военнопленници. На практика достъп до тях имало едно нищожно малцинство от 1% от концлагеристите. "Привилегирован елит" или, по думите на една бивша проститутка, "просто мъже, щастливи да получат човешко забавление."
Някои политически затворници се опитали да окажат съпротива срещу отварянето на публичните домове и да организират бойкот. Концлагеристите в "Бухенвалд" се опасявали, например, че целта е да бъдат шпионирани.
След края на Втората световна война през 1945 г. част от принудените да проституират жени се самоубили - от срам, но и от страх да не бъдат смятани за колаборационистки. Нито една от идентифицираните от Зомер проститутки не е получила обезщетение.
Служителите на възпоменателните обекти дълго време отказвали да говорят по темата. Обяснението било, че така може да бъде създаден фалшив образ на ситуацията в концлагерите.
Въпросът бе изваден на светло с първа изложба, показана през 2005 г. във Виена, а след това и в Равенсбрюк. Сегашната експозиция ще премине на три етапа в Германия, преди да бъде представена през 2010 г. в Рим.
