"Пресата отвъд Рейн е категорична - освен няколко специалисти от твърде тесния кръг на международните финанси, никой в Германия не е чувал да се говори за Кьолер - коментира за френското радио от Берлин Марк Льороа Болийо. - Въпреки това, именно той е най-вероятният бъдещ президент на Федерална република Германия, пост с предимно представителни функции."
РФИ описва Кьолер като висш чиновник и задкулисен автор (заедно с много други високопоставени негови колеги) на икономическото и валутно обединение на двете Германии, а след това на договора от Маастрихт по времето на Хелмут Кол. Като член на Християндемократическата партия той бе предложен да оглави МВФ от канцлера социалдемократ Герхард Шрьодер.
"Тогава нищо не издаваше, че ще става президент на Германия, освен факта, че не пречеше на никого. В търсене на общоприемлив кандидат Християндемократическата и Либералната партия, разполагащи с мнозинство в електоралната колегия, която ще избере президент през май, се спряха на него. След като в течение на месеци те предложиха на германските избиратели потискащото зрелище на завист и раздори, това показа на всички колко са посредствени (за да не кажа некадърни) сегашните им ръководители", коментира от германската столица РФИ.
Според "Файнаншъл таймс" на кандидат-президента на Германия като че ли му липсват трите най-важни качества за един държавен глава - популярност, компетентност по широк спектър проблеми и добри обноски, допълва Българската редакция на Би Би Си (BBC.bg) в прегледа на британската преса. "Кьолер е по-известен в чужбина, отколкото в собствената си страна. Той е много добър финансист, но нито разбира, нито има вкус към политическо маневриране. Освен това е пословичен с честите си изблици на гняв и според човек, който е работил с него, има навика да замерва подчинените си с всякакви предмети", пише "Файнаншъл таймс".
"ФТ" посвещава цяла страница на смяната на караула в МВФ, като пише, че фондът ще остане верен на традицията директорът му да бъде европеец. В редакционния си коментар вестникът обаче призовава да се сложи край на тази традиция, която се спазва вече 55 години и повелява шефът на МВФ да е европеец, а директорът на Световната банка - американец.
Крайно време е да се прекратят задкулисните комбинации и директорът на тази важна световна институция да бъде избиран по заслуги, а не по националност, категоричен е финансовият всекидневник.
Според "Файнаншъл таймс" водещите претенденти за поста, овакантяван от Кьолер, са испанският финансов министър Родриго де Рато и Фигаредо и германският зам.-министър на финансите Кайо Кох-Везер, който вече веднъж беше кандидат за поста, но бе спрян от американско вето.
Останалите двама кандидати, посочени в изданието, са президентът на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕВБР) Жан Лемиер и вицепрезидентът на компанията "Ситигруп" Стенли Фишер.
Сензационно звучи водещото заглавие в "Гардиън": "Браун може би напуска Великобритания, за да стане шеф на МВФ". Според вестника, който се позовава на източници от самия МВФ, британският финансов министър Гордън Браун бил един от най-вероятните претенденти за поста. "Гардиън" отбелязва, че това най-сетне щяло да сложи край на амбициите на Браун да замести Тони Блеър като премиер.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!