Казват, че в последните години живеем в епохата на техническата революция, което освен всичко останало означава, че „никога до сега в дългата история на земята един вид, човешкият, не е имал толкова драстично въздействие върху планетата, която поддържа целият ни познат живот”. Това ме въвежда на въпроса - в името на равновесието в природата, ще може ли човекът да се откаже от безразсъдното и безпощадно разграбване на така необходимите ни ресурси? Истината е, че не можем да спрем жестокото и безумно унищожаване на всичко около нас, ако не искаме, а някой ден, когато поискаме да спрем - няма да можем, защото с всеки изминал час, увеличаващото се население по света се нужадае от още повече храна, вода, енергия и пространство без да осъзнава, че колкото повече взимаме, толкова по-малко остава за другите живи същества и за самите нас. Чудя се докога ще затваряме очи пред разрухата и опустошението, което оставяме след себе си? Докога ще седим и наблюдаваме, как животът на единственият ни дом – наречен „Земя” капка по капка се изплъзва от ръцете ни и дали някой ден ще решим да затворим пръсти, осъзнавайки, че, може би, е останало прекалено малко и недостатъчно за да върнем магията и красотата на „Синята планета”? Да! Правилно прочетохте - Синята планета, чиято повърхност все още е покрита с около 71 % вода, а в далечното бъдеще - с около 71 % боклуци.
Знам че, може би всичко, което пиша ви се струва прекалено грубо или агресивно, но истината е, че всяка моя дума е изпълнена с болка и чувство на безпомощност, породени от света в който живея, а за съжаление той далеч не е това, което ми се иска да бъде. Честно казано не мога да повярвам, че можем да замърсяваме всичко, до което се доближим, но тъй като темата го изисква ще се огранича само с океани, морета, езера, надземни и подземни води - не е малко, нали? Много от вас ще кажат, че не случайно все повече се строят пречиствателни станции, но за мен проблема не е в това, че водата се пречиства, а в това, че се замърсява непрестанно, а освен всичко останало това води до изчезването на толкова много видове растения и животни, а след няколкостотин хиляди години – и до нашето изчезване.
Уморих се да виждам, как хората се интересуват повече от политика, икономика и власт, казвайки че щом няма да доживеем определено събитие, значи че не ни засяга. Иска ми се всичко това да са просто думи, а животът да е изпълнен с хора виждащи красотата и значимостта на водните богатства, които ни заобикалят. Иска ми следващият път, когато се разхождам по брега на някое красиво планинско езеро да виждам отражението на лицето си в кристално бистрата вода под себе си, а не останките от бирени кутии по дъното. Иска ми се когато плувам в морето да се наслаждавам на морското дъно, вместо да се препъвам в остатъците от бойлери и други подобни, незнайно как попаднали там. Иска ми се веднъж да се разходя по скалите без да се препъвам в остатъците от различни риболовни принадлежности. Иска ми се да се наслаждавм на някоя язовирната стена без да съзирам няколко тона боклуци плуващи по повърхността на водата. Иска ми се да се кача на корабче и да не забележа, как човекът срещу мен изхвърля цигарата си в реката, сякаш това е най-нормалното нещо на света. Иска ми се да видя поне един водопад, по който да не се стичат различни найлонови торбички, опаковки и кофички. Иска ми се следващият път, когато пия вода от чешмата – вкуса й да ми напомня на тази, от пластмасовата бутилка, която някои от нас имат възможност да си купуват. Иска ми се да видя всичките тези желания в очите на хората покрай мен.
Нима искам прекалено много?
Ако е така, значи съчетаването на всички тези думи не е имало смисъл, а утре ще се събудя и светът ще бъде същия...
И въпреки всичко тайничко знам, че дори и един човек да е стигнал до края на мислите ми – всичкото това време, прекарано пред монитора, си е заслужавало, защото знам, че всичко велико, което се е случило на човечеството е започнало като една единствена мисъл в съзнанието на някого и ако всеки един от нас е способен на такава велика мисъл, тогава всички имаме въможността да постигнем нещо велико, защото когато сме заедно сами определяме, какъв ще бъде утрешният ден, а сигурна съм той ще бъде изпълнен с повече красота, чистота и надежда, че от тук нататък всичко ще бъде различно, защото бъдещето на нашата планета - нашето бъдеще, чака да бъде променено, а в каква посока зависи само и единствено от НАС!
