"Българите в следобедна дрямка" - така са озаглавени бележките на Сузане Симон, публикувани преди дни във в. "Ди велт", който предлагаме с известни съкращения.
Юри Казанджиев се е вторачил в брошурата с европейските изисквания към предприемачите и се опитва да вникне в нея. Това чудо някой трябва да ми го обясни, заявява дребният предприемач и се чеше по главата.
При това аз продавам само дърводелски изделия - прозорци и врати, а жена ми -нашето сирене, допълва той.
Дъщерята Невена седи на масата и помага. Невена следва в София английски филология и политология.
В събота и неделя тя се прибира в Драгоман в къщата на родителите си.
Помагам, където мога, но при брошурата с европейските норми се изчерпва и моят латински.
Бащата Юри става нетърпелив.
Аз имам малка фабрика със седем сътрудници, казва той. Доставям и в Сърбия. И изведнъж Европейският съюз ще ми прави предписания.
Какви ти съображения за сигурност, допълва той, ние много добре знаем кога е опасно.
Майката Елена влачи пълните с овче и козе сирене пластмасови вани, сменя им водата.
Моето сирене е вкусно, така или иначе.
Нека някой от Европейския съюз с техните налудничави разпоредби за хранителните продукти да го направи по-добре от мен, казва тя.
Семейство Казанджиеви не са единствените, които не са наясно с европейските изисквания.
По данни от София
Половината от малките и средните предприятия в България не се съобразяват с изискванията на Брюксел
А 98% от българските предприятия са средни и малки фирми, основание за загриженост сред стопанските експерти, които съзират ликвидирането на много малки предприятия, ако България действително се присъедини към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
18 месеца са твърде кратък срок за осъществяването на практика на предписанията, заявява Славка Петрова, икономически съветник от София, и допълва: В България часовниците вървят малко по-бавно.
Славка Петрова е следвала в САЩ и преди две години се е завърнала в България.
При дискусията за българското присъединяване към ЕС винаги става дума за големите теми - бюрокрация, корупция, забавена правосъдна реформа.
Сериозен проблем обаче представлява преди всичко икономиката, ако ние се присъединим към Евросъюза след 18 месеца, допълва тя.
В София в бюрото на фондация "Конрад Аденауер" е Ралф Якш, който казва:
Съществува проблем в Брюксел, съществува проблем и в България. Брюксел хвърли доста прах в очите на българите и те сега си правят малка почивка. Реформите ще се забавят.
Евросъюзът взе по-скоро политическо решение, че на 1 януари 2007 г. България ще стане пълноправен член. Това беше доста прибързано от страна на Брюксел, без предварителна щателна проверка, без ОК, казва той.
България обаче все още не си е написала домашните.
Копенхагенските критерии не са изпълнени в много сфери. И е естествено от преумората на разширяването да възникне известен скептицизъм, допълва Ралф Якш.
От Брюксел България получава годишно 300 млн. евро. Към това се прибавят и улесненията за достъп до общия европейски пазар и някои вече печелят от това.
Христо Ластев, управител на благоевградския тютюнев комбинат например. Фирмата от Благоевград изнася в страна, член на ЕС, три от четирите най-продавани марки цигари - "Виктори" и "Престиж", и то за цена от 1,85 лв. на кутия, а това прави 85 евроцента.
Много клонове на индустрията, но и общини, и градове вече са насочили погледите си към средствата, предвидени от Брюксел след присъединяването на страната към Европейския съюз.
Само за периода 2007-2009 г. са предвидени 4,5. . .(не се разбира - б. р.). . . евро от присъединителните фондове.
Според социологически проучвания мнозинството от българите са за скорошно присъединяване на страната им към Евросъюза. Повечето обаче гледат съвсем спокойно на настоящата криза в Европейския съюз и заявяват: "Е, ако не влезем през 2007-а, тогава година по-късно."
Ние сме търпелив народ, казва журналистката Илиана Ангелова.
Също и Митко Василев, председател на Индустриалната и търговска камара, се надява след изборите от миналата седмица да бъде съставено бързо правителство, за да може да бъдат изпълнени изискванията на ЕС до есента.
Според него е положителен сигнал, че политиците искат да се откажат от лятната си ваканция, за да ускорят дейността на парламента и да вземат решения за предстоящите реформи, като правосъдната например.
През 2004 г. беше приет антидискриминационният закон, но на практика в полицейските участъци постоянно се стига до насилие при разпити, преди всичко на роми, които съставляват според официални данни 5% от населението.
Те все още не могат да подадат молби за платена правна помощ, тъй като предвиденият за целта спомагателен фонд още не съществува.
Правозащитни организации в България критикуват състоянието на домове за деца и инвалиди, но преди всичко състоянието на затворите, където цари насилие, най-вече срещу ромите и хомосексуалистите.
Повече от 20 остарели места за изтърпяване на наказания, неотговарящи на европейския стандарт, са били закрити през последните две години.
(...)
Невена Казанджиева иска след завършване на висшето си образование и влизането на България в ЕС да замине за Ирландия.
Най-сетне да мога наистина да печеля пари, казва студентката по политология. Тя не иска да замине за Германия.
Там има премного безработица, казва в заключение тя.
