И миграционната политика в Швеция е сред най-щедрите в Европа и затова няма нищо чудно в това, че страната посреща най-много имигранти от Ирак.
Не без значение е и голямата иракска общност в скандинавската страна, наброяваща между 80 000 и 100 000 души, повечето от които избягали по времето на Саддам Хюсеин.
Södertälje е градче край Стокхолм, където живеят 5000 иракчани. Само през 2007 г. разрешение за престой получават 1000 иракчани, а други 1000 са на опашката.
Според кмета на градчето - Андерш Лаго, ситуацията става все по-сложна:
"Вярно е, че Швеция има доста щедра миграционна политика, но в сегашната ситуация, когато имаме средно по 100 нови кандидат имигранти на месец, вече сме изправени пред проблем.
Проблеми има както с преподаването на шведски език, така и с осигуряването на достатъчно жилища. От няколко години вече не сме имали свободни апартаменти за предлагане и много хора биват настанявани при роднините си, спят на матраци по 15-20 души в апартамент.
Те се събират в едни и същи квартали, което е срещу шведската интеграционна политика."
Все повече представители на местната власт започват да се обръщат към правителството, за да бъдат разрешени проблемите с пристигащите в страната иракчкани.
Предстои ли моментът, когато
Швеция ще престане да приеме имигранти?
Според Лаго властите са казали "стоп", но според закона нямат право да откажат прием на хората, които идват. От кметската управа са поискали от правителство да направи нещо, да се опита да разпредели молбите за убежище в различни общини.
"Разрешението на проблема е в международната солидарност, т.е. повече държави независимо дали в Европа, или по света, да поемат своята отговорност и да посрещат повече бежанци. Само Södertälje е приело повече иракчани от Канада и САЩ взети заедно", обяснява Лаго.
Като цяло тенденцията в ЕС е да се върви към затваряне на външните граници. Докато има обаче отворени врати към територията на съюза, те привличат многобройни имигранти.
Такъв е случаят с границата между Беларус и Полша, в Тереспол,
където се стичат стотици чеченци
Броят на желаещите да влязат законно на полска територия се е увеличил неколкократно след като официално бе обявено, че на 21 декември страната влиза в Шенгенското пространство.
След тази дата всички, които са успели да пристигнат в Полша ще могат да се движат свободно из останалите членки на Шенгенското пространство за срок от три месеца.
Рязко е нараснал броят на емигранти българи и румънци към Швеция след 1 януари тази година, оповести Шведската статистическа служба.
Става дума за близо 927 българи, които на фона на иракчаните са нищожно малко, но като българско присъствие са много.
Увеличаване на потока от имигранти към скандинавските страни е факт още от 2002 г. Тогава се повтори норвежкия случай от юни-юли 2001 г., при който 354 български граждани, основно роми, кандидатстваха за убежище в Норвегия.
До 2002 г. според шведското бюро за миграция българите в страната са 150, през същата 2002 година техният брой е вече 478 души. И тогава, и сега шансовете за получаване на убежище в Швеция от български граждани, са нулеви.
Швеция е страна със стриктни правила за имиграция и следи много внимателно и строго кой кандидатства за убежище.
Единственият начин за български граждани да останат в Швеция и преди еврочленството на България, и след приемането на страната ни в ЕС, е човек да има
квалификация за професии, при които има недостиг на кадри
Те обаче трябва да имат сключен трудов договор, още преди да са пристигнали.
Има увеличаване на българското присъствие и във Финландия, където според местната преса са се установили 300 българи от началото на година.
Финландия има подобна на шведската стрикна имиграционна политика. Тя трябва да се справи с интеграцията на около
100 хил. бежанци от Сомалия, които са се заселили в Лапландия
Погледнато обективно българите, които са се насочили към скандинавските страни в опит да емигрират, се оказват в капана на фирми, които им обещават, че ако платят сума от 300 евро, ще могат да останат в една страна с развита социална система, да живеят добре и да получат работа.
