Скандалът Батай не се състоя

П�л �ледният му спектакъл "История на окото" по Батай, копродукция между френския театър "Манифактур" и фондация "Концепция за театър" бе възприет от някои като връх на перверзията. Премиерните представления в салона на Сатиричния театър обаче показаха, че освен мръсни думички, писани в края на 20-те години и превърнали се в класика на сюрреалистичната литература, евтин танц със скелет и свенливо показана женска гръд на финала, нищо друго не смути модерния човек от края на XX век. Напротив, коктейлът от красиви актриси, сексуални намеци и мръсни думички се оказа примамлив както за естетите, така и за широката публика. "История на окото" на Иван Станев показва, че българинът обича да слуша за "полов акт", "пишкане", "изпразване" и т.н . Нещо повече, харесва му откритото богохулство. Но, внимание! Богохулството е на автора Батай, не на екипа, който добросъвестно изговаря текста на еретичната книжка. Ако оценяваме сериозно това представление, то е чиста проба "литературен театър", в който действията се свеждат до естетическото илюстриране на инструменталния секс, няколко по-разюздани танца, един скелет, една целувка и няколко еротични знака, които великолепните актриси небрежно подхвърлят към зрителната зала. По немски дисциплиниран е спектакълът на Иван Станев. Той носи своята образна култура и внимателно вглеждане в текста. А текстът е такъв, какъвто го е създал самият Батай - поетичен, но провокативен. Този текст е тест за интелигентност. Уви, не всеки от публиката може да го издържи!
РЕЖИСЬОРЪТ: "Историята на това представление е много дълга. Преди няколко години ръководството на театър "София" в лицето на директорката Доротея Тончева спря спектакъла от гастрол в Нитра. От друга страна в българската преса , по-специално във вестниците "Труд" и "24 часа" се появиха статии за представлението "Дон Жуан в ада" на един много долен български език. Не знам как преодолях тогавашния отзвук без да бъда агресивен... След провал на българска сцена, реших да продължа Живота на "История на окото" в чужбина. Благодарение на чуждестранните ми контакти намерих добро домакинство в лицето на фестивала в Нанси. Така реших да се върна към текста на Батай. Това ми се случва за първи път. Обикновено избягвам да се връщам към текстове, личности, с които вече съм работил. Но цялата агресия от спирането на спектакъла ми в България ме провокира да продължа. Така събрах трупа от български актьори и направихме само "История на окото" във Франция. Беше изключително забавно преживяване. Французите и до днес се притесняват от този текст. На тях представлението им се стори ведро, дори смешно. Жалко, че в България реакциите Към текста на Батай и моето представление продължават да бъдат, в някои медии не знам как да ги нарека, меко Казано примитивни...."

АКТЬОРИТЕ
Станислава Армутлиева

"Само Иван Станев се опита да ме върне в театъра. Аз лично се поддадох, защото работата с Иван ме интересува. Защото проблемите,които той се опитва да разгадае за себе си, са и мои лични проблеми."
Явор Гърдев "Актьорът е човек, който се оставя в ръцете на някой друг. Когато участваш с рефлексията на режисьор, в един спектакъл, в който трябва да играеш, ти блокираш изцяло и не можеш нищо да направиш. Затова и за мен тази работа беше много интересна, най вече с тази провокация."
Представления на Иван Станев България

"Любовта към трите портокала" - Ловеч, 1983 г.
"Алхимия на скръбта" - Ловеч - 1984 г.
- "Раната Войцек" - театър "София" - 1986 г.
- "Дон Жуан в ада" - театър "София" - 1997 г.
- "История на окото" - Сатиричен театър 1999 г.
Германия
- "Престъпление и наказание" - 1990 г.
"Хермафродитус" - 1992 г.
- "Чайка"-1994 г.
"Лека нощ, госпожици" - 1998 г.
Очаквайте в страница "Сцена" рубриките:

- "Ново лице" - представяне на млад актьор, режисьор, сценограф, които са направили първите си успешни стъпки на професионална сцена

- "Профил" - портрет на известен театрален творец, който празнува юбилей и или е направил роля-събитие през седмицата

- "Фестивали" - кои са големите фестивали у нас и в чужбина с участието на български театрали